Аз знам, че си истински -
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...

Обсебваш всяка моя мисъл.
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...

Неслучайност
Ако не беше силният вятър
от морето,
този, който те принуди
да останеш, ...

МОЛЦИ
Ще наема квартира. На левия бряг
на голяма река.
Където са плачещите върби.
И ще живея лесно, лежерно. ...

ТОЗИ ОБЛАК
Този облак е като дим, отлитащ от огъня,
много скоро ще мога да го докосна с крило,
не съм ангел, просто летя за Рим вдругиден,
А, Питер... Питер ще ме приюти по-късно. ...

ОТРИЧАМ СЕ ОТ ЛЮБОВТА
Отричам се от любовта!
Която ме привлече някога.
Отричам се от любовта!
Която причини ми болка. ...

И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...

ХИЛЯДА ПЪТИ СЕ ВРЪЩАМ НА СЪЩОТО МЯСТО
Автор: Зоран Якимоски
хиляда пъти се връщам на същото място
хиляда спомени, а пътечката е една:
ред тополи, а под тях – ...

ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...

ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...

Обичам те, родна Албена!
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...

Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...

Какво за теб е нищото?
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...

Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...

"Почивка за нас от първия работен ден.
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"

Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...

Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...

Преди дни, на три ракии
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...

В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече, ...

" Бездушната машина"
Твойте мечове са наточени с прецизност
Светкавично примигваш
Както винаги правиш
Както винаги правиш ...

Това е един наистина интересен въпрос. Вече имаше негър президент и това бе Обама. Но ромка досега не е ставала стопанка на Белия дом. Звучи интригуващо - ромка в Белия дом. При това приблизително равновесие на силите между големия бял Баща Д.Т. и Камала Харис, изборите в САЩ щяха да бъдат мигновено ...

Катинара от душата си махни!
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...

Линкин Парк-"Един на Друг"
Албум-"From Zero"
Това е писмо,което не можах да напиша...
Виждах всичко в розово вместо в черно и бяло...
Построихме въздушни кули върху нестабилна почва... ...

на
щастието любовта
приста̀на - свѝше призована

Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...

Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...

Баба си отиде със мъгли
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...

И мама рече:
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."

Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...

"Amsterdam Reflections" е мой много стар проект от Амстердам, Холандия (2000-2013), където съм издал няколко акустични албума, два от които станаха "златни" според търсенето, слушането и критериите на слушатели и критици.
Радвайте се на живота и неговите особености, без злоба и лоши мисли!

Автор: Krischo
Прочетено от: Krischo
Стихотворението е част от стихосбирката "Само спомен"
Музика: Jorge Mendez - Cold
Вижте всички произведения тук: https://krischo-poetry.blogspot.com/ ...

Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...

ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...