ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...

Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...

Понеже си имаме марка изпитана –
„българската замянка“,
как не сме се сетили да опитаме
с Евросъюза трампа
(та белким просветне ни на хоризонта): ...

Бавно отпивам. Глътка по глътка.
Не съм Сократ. Не зная коя
е последна. И не броя.
Моята гара е без коловози.
Утрото е начало. Денят – благодат. ...

Във утрото се ражда любовта,
докосва всяко кътче на душата,
понесла с есенни крила
усмивката красива на мечтата.
Живее в цветовете на деня, ...

Пенцията ми е така голяма,
че през ден се глезя даже с лукче.
Хапвам си дори и от салама
дето не яде го дори куче.
И за зимата се екипирах! ...

Димитър не е име, а е скиптър
в ръката на владетел светлолик.
Корона за глава премъдра, шифър
към свят, отбранен с чест и труд велик.
Димитър не е име, а е титла, ...

Някъде там из гората,
казват, пристигнала есен.
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.
Сбират се тъжните птици, ...

НАСЛЕДСТВО
Музика , текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Песента беше отличена със статуетка на фестивала " Солени ветрове".

В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...

Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...

Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...

За очите
те са странни,
непонятни и опасни.
Сиви капки са попили,
със сиви лейки полети ...

безсмислени са
тайните - защото се
прикрива злото
и си струва - всичко да
се казва - инак смазва

Обичащите щастливя̀т и щастливѐят -
с мечта - обичаните да благоговеят!
Обичаните колчем възгордяват
се, се от любовта отдалечават...

нощни фонтани
шумят монотонно и
любвеизконно -
в сърца се вселяват и
по̀ривно добротворя̀т

Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...

Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...

Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.
Можеш ли да върнеш времето изгубено, ...

Понякога си мисля,
че в сборището се наврях
и от всички най- вещи
точно Нея си избрах!
Очарователна, красива, ...

---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...

След двеста лъжи
спрях да вярвам на думите.
Ела и ми покажи,
че не си като другите.
Че мрака в душата ...

Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...

Щом „триста келеши тормозят държавата“,
а тя и с един не може да се справи,
тогава какъв проблем има
ние, народът, да засучем ръкави
и с голи ръце да ви ги изловиме- ...

ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...

Ще открадна сърцето ти
Всички мисли и мои желания
ще изпратя до теб някой ден,
тези мили и нежни признания
ще получиш ти само от мен. ...

Ежедневки 118
1. Маскирах се, като човек... и се отвратих от хората...
2. Думите ми са пълни със смисъл... но им липсва съдържание...
3. Изгубих си акъла... какъвто и без това нямах...
4. Спънах се веднъж... и още продължавам да падам... ...

Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...

Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...

Нашенецът древен
Оцелява вече четринайсет века, карайки го по-полека
И напук народи други, всички
Следва простички привички
Знае лято, на бостана ...

Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...

С есенни капки - сълзи кехлибар
вятърко днеска заплака,
че му е тъжна и страшничка май
зимната песен на прага.
Плака, подсмърча, брули листа, ...

Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...

Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...

2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...