Не търся
изход от тъгата.
Търся път
към щастието.

Следващия път когато
ме погледнеш,
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми.

Утрото и вечерта
бяха спрени от мъгла
тъй отиде си нощта
и без прилеп и без тъма.
Искам утрото да зажужи ...

Мрак в тишината, вятър в душата...
плаче тя, обрулена от краха на вихъра...
Ти го спря, вече не го правиш за мен...
остави бъдещето ми без теб - в ада...
Но щом е така, щом така го чувстваш... ...

За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят ...

Разсъмва се над всички страхове.
Едни заспиват, други се разбуждат.
Опитват се да свържат две и две
в подредбата, която им е нужна.
Успеят ли, ще придобият власт ...

3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...

Най-силно присъстваш, когато те няма.
Липсата чувствам истински, мощно.
Тогава сама съм, а всъщност сме двама.
Превръщам спомени в сънища нощем.
Става ми топло и светло във мрака. ...

Може ли някой ден да я видя?
От дъното на блатото да изплувам.
Любовта да ме прегърне.
И двамата да бъдем до едно море.
Там да си останем заедно с любовта. ...

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш?
Хр. Ботев
Над земята българска – вой на банши.
Летят в мрака полицейски коли.
Приказките си смениха бранша. ...

Ти знаеш ли какво е очакване
когато си влюбен до безсъние?
Телефонът ти да е все в ръката
и да следиш статуси на присъствие...
Дали си прочела, след като пиша ...

Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе. ...

Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...

Заплакала е гъдулка-душица
в силна ми, мъжка десница,
че ще е вече вдовица.
Че вече десница отмаля
и мъжката сила преваля. ...

Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш? ...

Чувал ли си тази стара поговорка
''Любов със любов се забравя''?
Да, знай, вярно било, че забравя се,
забравя се и ще забравя...
Преливат един в друг дните неусетно, ...

Докосни се, ще се опариш знам,
Но нима смисълът не е в това?
Без капка жалост и без срам,
на пламтящото сърце зова
Ти чули? ...

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии, ...

Роди се в нощта ми небе,
събрало звезди от далечни простори
и кротко духът ми пое
към нови, незнайни до днес кръгозори
Със малка писалка в ръка ...

Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти... ...

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...

Той отново е там и се търси.
Погалете косата му кротко.
На брега ще остане до съмнало,
ще преглъща сълзите си с водка.
Ще брои песъчинки по кея, ...

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...

Такъв е животът.
Когато е бурно,
в моите вени бушува море,
пулсират вълните,
в ярости, страсти, любов и въпроси ...

Усещане за познат,
усещане за обичане – монохромно,
а после цветно,
с нюанси, които обичам –
цветовете на изгрева и залеза. ...

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Дори в блуждаещата късна нощ,
когато тъмната се е възцарила
и единствено самотните звезди блестят.
Ти се появи в съня
на моите мечти... ...

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...

В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ... ...

Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят： ...

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

Дъх на незабравимо лято,
с рубинов цвят ще нося аз,
от буен мъжки огън сгрято!
Женски повик, поглед, страст!
Дари ми любовта си - лятна, ...

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...