ОТ МОЯТА ДО ТВОЯТА РЕАЛНОСТ
е само няколко вселени път
и само на една ръка баналност
един от друг звездите ни делят.
И моята и твоята посоки ...

Ако бях учила повече,
сега щях да мога да те махна
като доктора,
който изстърга следите ти.

Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!
Живеем все забързано,
а времето лети....
Живеем във безвремие
със планове, мечти.... ...

Исках да те чуя. Но не чух!
Даваше в слушалката заето.
Финия ми и изискан слух
дълго не долавяше гласчето,
дето с дума може би една ...

Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...

Да Останеш
Да Останеш Тук и Сега,
в нашата Родина в България!
Да останеш тук със своите деца,
да ги отгледаш и възпиташ така, ...

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...

Всяка есен по малко умирам...
Аз самата превръщам се в есен
и душата си трудно побирам
във живота тъй тленен и тесен.
И ми трябват неистови сили ...

Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас. ...

Лошият човек нощем
крие се под керемидите!
През деня прегръща ви
с усмивка...
тайно стиска злобата ...

Серотониновите ми рецептори
не са наситени,
животът няма смисъл -
мразиш си работата,
мразиш си колата, ...

Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни ...

Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...

Момичето, в което ти се влюби,
няма нищо общо с тази тук,
горя сърцето в сто заблуди
и не догаряше напук.
Превърна се в парче олово ...

Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев
Мишо палав е мишок.
На подскоци - скок подскок
пред хладилника се спря.
Що да стори той сега? ...

Вчера бях цвете,
осветено от слънчеви лъчи,
днес съм тъмни облаци
в буря и всичко ми горчи.
Утре ще съм друга - ...

Още щом настъпи месец октомври, аз нямах търпение да преминат всичките му тридесет и един дена, за да настъпи празничната нощ на Хелоуин. Макар да бяха преминали години откакто този празник беше достигнал до моята страна, отношението към него все още беше твърде отрицателно. Повечето ми познати през ...

На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...

За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...

По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...

Ти си мој
а јас не сум твоја
ова е реченица со иронија и болка
телепатски те повикувам
шестото сетило ...

Човек може да се пристрасти към какво ли не.
Към цигари, алкохол, към опиати...
А на мене, за целта, Господ съпруг ми изпрати!
Движим се из къщи като частици антиматерия,
но ако го няма, изпадам в истерия! ...

Исках... Исках да избягам с 300 км/ч от апартамента на приятелките ми. Да избягам от срамът в погледите им, който осъдително казваше; " Мила моя приятелко, каква глупачка си ти!". Искаше ми се да се скрия под малката масичка, на която пиехме безпощадният алкохол, да съм малка, колкото глътката, коят ...

Красив си много, дявол да го вземе!
С поглед лазиш ми по кожата и сетивата.
Като куршум с изместен център влизаш в мене,
от очите, през сърцето и
забиваш се в душата. ...

А тя, онази муза, си умря.
Погребахме я в неделя.
Учудена се вдигна вечерта,
направи помен в слънчева къделя.
В понеделник долетя скръбта, ...

В живота ми, око огромно гледа,
горещ пирон в душицата ми, клета,
във капките сълзите надделяват,
а мислите стихийно полудяват,
избирам думи, вик и тишината, ...

Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...

Изтръпнала в
нощта посрещам с теб
лъчите, деня...

Любовта ми бе прерязана преди да съществува.
Даваше признания, даваше небето...
Ти си ми небето, давам те на теб си,
взимай се и бягай, че ще стана детство...
Любовта ми ще зимува.

Сбогом, нали?
Тя увехна вече,
погребах я дори.
Тях ги няма вече.
Прогоних ги, уви. ...

На Д.
Излъжи ме! Защото обичам заблуди.
Обещай ми любов необятна!
Както някога... Розов рояк пеперуди
нека пърха в стомаха приятно. ...

Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...

Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...

Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...

Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...