Музика: Пламен Сивов
Текст: Селвер Алиева
***
По въжени понятия се рея.
Разделям важно от неважно. ...

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям… ...

И сме рогати,
и сме инати,
хиляди дяволи в нас се боричкат.
Но сме и сянка
с горда осанка. ...

В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...

Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома. ...

Странна игра -
вълк и сърна.
Безбройци свалящи лъжци -
небе остана без звезди.
Макар да е всичко търговия, ...

Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес? ...

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...

Хайде да си поиграем,
нека заедно помечтаем.
Първо ти се усмихни,
лошото от себе си махни.
После аз ще се усмихна, ...

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...

Ще забравя мрачните сили,
пред които отстъпвах сломен.
Ласкав лик с очертания мили,
само ти ще останеш у мен.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...

– Това са просто спомени– заключи накрая терапевтката, изключвайки холограмния си дневник. – Няма да ти навредят. Ще свикнеш с тях.
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...

Тази твоя усмивка, която
обещава горещо сърце,
тази твоя усмивка, която
сипе смях на щастливо дете…
Тя пленява ме нежно и силно, ...

Дом на злото 6
11. Първи тест за величие.
Краката му яростно трошаха костите на все още живата плячка. От челюстите му се стичаха кървави потоци, а той поглъщаше вече първата огромна хапка прясна плът. Почти месец беше минал от последното му истинско хранене. Четирите тона прясно месо в нозете му, б ...

Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори ...

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...

То мина много време,
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...

Аз съм вашият стар познайник Кадмон от седмото небе.Тук съм, защото изминах своя дълъг път от третото небе до седмото.Щастлив съм от всичките си небесни преживявания в пребродените от мене небеса.Обичам безкрайно приключенията,които ми се случват в несекващия живот.Тук открих и един прекрасен прияте ...

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...

Днеска малкият Щурец,
във полето хубавец,
с лъскав фрак и златен лък
си реши, ей тъй, напук,
вместо песнички да пее, ...

Грен , Лиза и главен командир Корнел влязоха заедно през високия вход на масивното, свещено дърво. Избраният боец веднага видя , че то бе кухо отвътре. Местните племена се бяха възползвали от това за да изградят в него сложна конструкция- почти като малък, независим град. Воинът погледна нагоре удив ...

Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...

на Емо
Кажи ми, слънчице, издай ми,
ако не знаеш – излъжѝ,
знам, че луната има тайни.
Звездите денем де държи? ...

ДА СИ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ, Е УЖАС
Случайно съм дошъл на този свят.
Случайно някой ден ще си отида.
Приемах всеки жив човек за брат.
Не сещах завист, злоба, ни обида. ...

auch der Mensch ist -
nach dem Bild und
Gleichnis GOTTES -
LIEBE
източник: ...

Man verachte
Das Geld,
Da der Teufel
Drin schwellt …
Und wenn man das ...

Ich bin gezwungen
Heut’ zu brechen mein Gefühl,
Denn alles, was ich wollt’ von Dir,
War nicht so viel.
Doch bist du noch in festen Händen ...

was für
von Worten -
Notwendigkeit -
wenn es
weh tut – von ...