Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...

Има ли острилка за мојот вид?
Има ли втор живот
за мушмулата што ја гризнав
дури бев бесна?
Зависноста од книги ...

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...

дъщеря ми замина
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

Някъде отвъд времето, отвъд картите и пътищата, се носеше легенда за Бар за самоубийци.
Името му звучеше страшно като черна камбана, и мнозина трепваха само при споменаването му.
Говореше се, че барът стои на ръба на висока пропаст, че вратите му се отварят само за онези, чиито души вече са прошепна ...

Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...

Ако можех, с години напред
да подреждам красиво съдбата,
всичко щеше да ми е наред:
щях да взимам огромна заплата.
Щях да бъда с фамозна жена! ...

Твоето сърце е гадно,
а душата ти вони.
Казвах ти,
че нямаш равен,
заблудена съм, ...

сипи любов сипи любов догоре
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...

Свързаха я спомени — не онези, избелели като стари снимки, а тези, запечатани в сърцето ѝ като парченца топлина в буря. Малко, но ярки.
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...

Родила ме е мене българска земя,
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...

Les tulipes sont polyglottes
Les tulipes sont polyglottes,
car dans toutes les langues,
elles parlent d'amour,
mais les tempêtes de l'existence sont des joueurs, ...

L'amour est une chambre pour deux
Parfois, je pense que tout est vain.
J'ai expliqué que l'eau est la plus pure
et je me suis endormi dans la neige.
J'aime le puits profond du sommeil ...

От Бога сме създадени –
как милостив е Той, знаем…
Да Го докоснем с даване,
със смирение и с вяра…
На човека, всеотдайно ...

Ще продължим да разглеждаме някои от правилата, според които функционира световната история. Първо ще припомним какви астрологически аспекти има в западния хороскоп и какво е орбис. Ще напомним и структурата на китайския хороскоп. После ще дадем нови примери за историческа повторяемост, свързана с к ...

В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...

Есента на 1973-та.Беше 6-ти октомври.
Очарован от хубавото време на границата,жадувах да приключа един лиричен епизод от моята младост...
След гимназията в Ямбол,трябваше да отбия редовната си военна служба.
Председателят на Военната донаборна комисия по същото време беше полк.Стоян Павлов(Станимир) ...

Когато се усмихна бавно,
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...

ИЗПУЩАНЕ НА ПАРАТА
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...

Вали и с повод, и без повод.
Април, зелено зимен месец.
Да се оплаквам нямам довод —
чадър, ушанка, тон за песен.
Гласът ми ламаринен дращи. ...

7. Роден да убива
Джунглата бе ловно поле, но и мястото, където се раждаше живот, създаден да даде началото на нов такъв, или да нахрани гладните, хищните и злите.
А той бе най-добрата комбинация от последните три, или щеше да стане такъв, ако оцелееше в следващите 20-ина години. Засега повече се кр ...

Аз всеки ден литвам
в световната вис.
Умирам по малко,
но съм оптимист...
Че мога да дишам. ...

– Какво си мислите че правите, изчадия адови! Да ме лишите преждевременно от разум ли искате! Сериозно, това вече минава всякакви граници!– гръмна гласът на Самаил, докато прекрачваше прага на много вековния си дворец.
Цялото адско поданичество се бе подредило в стройни редици, за да посрещне Господ ...

Един плъх решил да стане крал...
И взел че кашкавала на един Народ открал.
Поука – ако някой тука е научил що е,
туй Народ, няма никога да се срамува...
а ще бъде горд. Страх, не страх аз за себе си ...

Дали съм бил: трепач или балък?
Сред калните пътечки на живота –
признавам си, въртял съм и чекръг,
но никога – Черешката на вота.
Затуй сега със белег от синджир. ...

Защо написах песента “Да си щастлива” - ВЕСЕЛИН АЛЕКСИЕВ #VESAKA
Понякога любовта не остава, но не си отива. Остава в тишината между думите, в спомена за нечии очи, в една мечта, която не се е сбъднала. Написах „Да си щастлива“ не за да върна някого, а за да го пусна. С любов, не с болка. Защото ког ...

Не е крясък тази река.
Тя е нежно, тъжно признание.
Започва от гърдите,
през гърлото,
и се разлива в очите. ...

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...

Грен и Лиза бяха седнали на земята в широката шатра на младия ловец Рикен и бавно се съвземаха от ефектите на мощната отвара-опиат. Избраният воин все още се чувстваше доста замаян, с отпуснати мускули и лек световъртеж. Голямата палатка от кожа и плат бе доста задимена и задушна и след миг магьосни ...

КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...