“Всеки може да започне пак,
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...

Аз повече не бих написал ред,
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...

Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...

Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното, ...

Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...

Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш, ...

ВЕЧЕ НЕ СЪМ ТОВА, КОЕТО БЯХ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
За моето идване
до моя сън, в който ти мечтаеш,
в зоната на измислените цветове и каменните птици, ...

КЪЩА ЗА ПРОДАН
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...

А в спомените – сякаш се обичахме,
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...

Толкова те търсих ,
по цялата Земя ,
не те намерих
затова те измислих
и описах в стих . ...

Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...

Дойде и това време,
времето да те видя и усетя,
да чуя малкото ти сърчице,
да усетя нежната ти кожа,
да чуя милият ти плач. ...

И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга, ...

Когато си отида
Аз може би ще бъда само вятър
и ще танцувам в твоите коси!
Или звезда в небесния спектакъл,
най-ярката сред всичките звезди! ...

Животът е дълго изпращане
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...

НЕ ПОЛУДЯВАЙ, МОЛЯ ТЕ, ПО МЕН?
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...

недей - любов -
прелюбодейства - че горят
безброй семейства

Нежният ветрец поклащаше тръстиките край реката. Ромонът на водата пригласяше на пойните птици наоколо. Тясната утъпкана пътечка следваше извивките на брега сред полянки пълни с диви цветя, чиито имена Марина не знаеше - бели, жълти, сини и лилави. На отсрещния бряг, неподвижна като статуя, една чап ...

В Жеравна
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...

Любов е, когато не молиш,
а палиш нестихващ копнеж.
Любов е, когато разтвориш
крилете от въздуха свеж.
Когато очите все търсят ...

Малкото, което получавах на фона на нищото което очаквах, бе
повод за празнуване, поредица от поводи, всеки час, всеки ден,
през цялото време.
Стъпкано цвете...! Целунат пръст...!
Сега, сигурно очаквате да изложа задълбочено и подробно моето ...

ВИХРУЛЍЦА ТОПЛА ПЕПЕЛ
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...

Малко е късно
да звъниш.
Връщам мръсно,
ще кървиш.
Онзи, дето ...

Със златен медал
гимназията елитна
възнагради я.
И тя възгордя се.
Ала подир серия житейски самопровали, ...

КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Това е краят на цялото лято,
този край в думата на мига.
Ако някога се срещнем някъде мимоходом, ...