Ерос Рамацоти - Само колко любов си...
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Adelio Cogliati, Claudio Guidetti & Eros Ramazzotti
---------------------------------------------------------------------------
Автори: Аделио Коляти, Клаудио Гуидети & Ерос Рамацоти ...

Проглеждане
===========
А някъде над нас се любят птици,
омаяни от пролетни копнежи,
но слепи са очите ни, понеже ...

Идваш...!Тръгвам с теб...!
Идваш и се свърши с едно дълго чакане,
за да започне едно безкрайно начало...
Идваш и лятото приключи със зимата,
а после, когато дойде есента, съживи я пролетта!... ...

Сън
Постой така, подложил рамо.
Виж, как уютно съм се прислонила
на мястото си - мое само.
За малко топлина и сила. ...

Стопи се времето годините минаха,
в сърцето остана радостно петно.
Устата отдавна онемяха,
душата не забравя чувството едно.
Едва ли ще поиска тя разплата, ...

Не ме позна по името...
Аз съм белег двадесет и пет по теб...
Не ме позна по името,
а по цветущия, камбанен епитет...
Не ме позна по името... ...

всяко кътче на
Родината прехласва
и извиква да
опазим светостта ѝ
занапред - безброй летà

Зима и мраз... въздух в премяна от изгорели дърва,
Луната суетна постлала е пътя с ледени огледала.
Човешки души на плаха разходка
от ледени устни до на шапките връх,
подават се над на шала намотка, ...

Как допуснах да объркам така подредения си живот?
Какво в мен умря, че потърсих нежност в другиму...
Боли .. Боли все едно съм малко момиченце
изгубено в тъмна и страшна гора...
С единия деля дом и обич, с другия страст и желание.. ...

Пустинята празнуваше в доволство.
Тя нямаше представа какво прави.
Бе цялата величие и гордост.
Наистина ли пролетта забрави?

...Защото си любовта...
…Умората от това да бъда без тебе,
почука на вратата ми, както в спомените…!
Стаята в света отвън и тази в сърцето ми,
изпълни се със меланхолия…! ...

Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...

Някой ден, може би,
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси… ...

Ако знаеше...
Добро утро! Как, добре ли спа?
Навярно нищо не сънува.
И за теб спокойна е била нощта,
щом нея за лека нощ целуна. ...

Налегна ни зимата и не лъжат прогнозите,
че виелиците са по-силни и от пасатите.
Писмата си пиша. Бели са коловозите.
Не ми е ясно защо, но нямам и адресати.
Имената не помня. За какво са забравих. ...

You make me lose my mind
with your sweet voice.
For the others I'm blind
you were my choice.
I wanna hold you tight, ...

I lie awake most nights, in stupor from the fear
That I am not a man, but beast,
An abomination from a dream.
The darkness not obscuring, it makes things clear,
The merest whisper transformed into a scream. ...

Студено е и тишината мръзне
зад моето дантелено перде.
Дъждът навън в снежинки се превръща.
Познато. В мен събужда се дете.
И припознавам в малката си стая, ...

Слънчев лъч
Бродя като скитница у дома,
сякаш нищо не ми познато.
Блъскам се в стените бели,
няма ръце да ме спрат, ...

Без теб – и времето минава бавно.
Без теб – и пътят е самотно прав.
Без теб – усмивките не заслужавам.
Без теб – не съм напълно здрав.
Без теб – да дишам трудно мога. ...

Разсипах тези думи непохватно...
Търкулнаха се в твоята душа
и нещо промениха. Безвъзвратно!
Оставиха завинаги следа...
А толкова старателно ги пазех, ...

Класика - като в картина 5
на Полък - смесица
от разноцветни пръски - жълти,
червени, ръждиви, тук-там криволици,
без четка, захвърлени върху платното - ...

мъглата
твоята любов
е пръсната
на
хиляди ...

Самотата е тайна килия,
заключена с пясък от думи.
Надзърнеш ли там ще откриеш
бездната в душа погубена.
Понякога нощем човек ...

Тъга
Тъгата ми се сви във шепа пепел,
догаряща в огнище-самота.
Дълбае във душата ми със свредел,
напразно се сбогува с любовта. ...

Човешка безкрайност, излъчване в бяло,
и бръчици в топла усмивка,
вълшебна потайност, в мечта покривало,
до теб съм голяма щастливка.
Лицето обичам, душата ти също, ...

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти ...

Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...

Емигрант
Емигрант съм във чужда държава,
все се питам, откакто съм тук,
дали своя род аз продължавам
или гените вливам във друг, ...

Очакване на Коледа – конфети,
истерии по МОЛ-ове, елхи,
еленчета от лампички, заети
да теглят НЕГО – “Хо-хо-хо” с шейни…
Количките пазарски се препълват - ...

От неволи духом несломена,
от светла утрин озарена,
нежна като пролетта -
с вълшебство и чар -
от Бога дар - ...