Топъл въздух нахлуваше в стаята на хотела, раздвижваше леко пердетата и донасяше мирис на море. Антон обичаше това ухание, смесица от водорасли, сол, морска пияна и разложение смесени в едно. Затова и редовно предприемаше кратки екскурзий край морето, когато можеше да се откъсне от работата си, коет ...

България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...

- I -
Бездиханното тяло на младата жена се носеше бавно по реката. Безсърдечният поглед на жреца поругал любовта ѝ проследи играта на леките вълни галещи косата на жертвата му. Безмилостната жилеста ръка отнела живота ѝ стискаше бронзов кинжал, от който капеше гъста алена кръв. След като няма да му ...

Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...

Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...

Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...

Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина. ...

Феновете на "Ролинг Стоунс" - рок-палеонтолози.
***
Какво е летящ старт?
Денят след Прошка.
*** ...

На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...

Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана, ...

Каручката бавно лъкатушеше по неравния път. Георги придремваше, държейки юздите на дръгливото магаре Марко. Слънцето уморено се спускаше към западния хоризонт, когато магарето внезапно спря.
Георги примига сънено и се оригна просташки.
— Дий, Марко, дий… — извика той.
Марко само помръдна едното си у ...

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...

В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...

Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...

Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...

Здравей, любов от детството безгрижно,
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя, ...

Овален кабинет
със стадо тръмпанари,
и с камери навред
в тълпата от “сватбари”.
Доналд Тръмп и Ванс ...

Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...

Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...

Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...

Не от вчера, не от вчера,
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...

– Каква изумителна нощ! Ароматите на пролетта, топлият тих ветрец, тишината на този единствен миг…
– Равноденствие. Нарочно ли го избра, Аделина?
– Не, Ани. Тялото ми го избра. Следващите двайсет и четири часа ще бъдат най-благоприятни за осъществяване на тайнството на живота.
– Не разбирам мен защо ...

Едно уютно кътче и едно кенефче.
Да си витая нейде в небесата.
Храната ми да струва само левче.
Тъй простичка ми е мечтата.
Една жена приятна, не капризна, ...

Беше 31 май 2014 година. Слънцето грееше силно, а във въздуха се прокрадваха чуруликанията на песнопойни птички, накацали по клоните на зелените дървета. Този ден беше специален. Беше последният. Беше края на една глава от животите на едни детски безгрижни души.
В двора на детската градина ехтяха де ...

Хрупа книжка малка мишка,
А зад нея - котарак.
Вързан с кучешка каишка,
Гледа лошо - няма как.
Хрупа книжка малка мишка ...

“С любородна страст ..." . “Светиите“ - най-прекрасният пролетен празник от моето детство и юношество ... Слънчев празник, през март! ... Как трепва сърцето ми, спомняйки си за това великолепно тържество, в годините ... Народни песни и танци от самодейци в чудесни национални носии, уникални родолюби ...

Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...

„Песента „Свободата ни зове“ е моята почит към героите, дали живота си за свободата на България. С нея искам да напомня, че свободата е завет, който трябва да пазим и предаваме на идните поколения. Нека сърцата ни туптят в ритъма на родолюбието!
Музика: Веселин Алексиев (#VESAKA)
Текст: Веселин Алек ...