КЪЛБОТО НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ
... със простичката песен на уста, която ви изпях с най-благи думи,
дали не се зачеркнах сам в света? – доде вървя по мъчните си друми,
дали във ямб, дактил или в хорей и аз до гуша съм ви втръснал вече? –
нима пропуснах да река: – Здравей! – на всякое край мен добро чо ...

Аз дълго ще пазя сълзите,
оставени, татко, от тебе.
Зачеркнала в себе си дните,
в които ми беше потребен.
Повярвай, не искам да страдаш. ...

Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...

Живея на ръба на дните костеливи
в прегръдката на празната ми къща.
Говоря често с мъртвите, като със живи,
макар, че те мълчат, не ми отвръщат.
Навярно скитат из деретата усойни ...

Във всички гледни точки тя
взира се да разгледа.
И стана ... TV- водеща, кривогледа.

Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...

В минутите, в които си си мислил,
че сам си и отритнат и сломен
и търсил си едничък малък смисъл
от своето съществуване, битие
Тогава знай, че с теб били са всички ...

Хвани ме тихо и силно,
стъпвай щастлива до мен,
и нека танцуваме стилно
през животът в новия ден!
И нека усмихната, лека, ...

- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...

Горещо е навън.
В сърцето е студено.
Живях, като на сън.
Пресичах на червено.
Стоя пред светофар, ...

Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...

Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...

Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собственици ...

"Ratten werfen Sauerkraut durch meinen Briefkasten"
by Ivan Drakaliev (composed and played the music)🎶
featuring Sexy The Sexiest - Friedrich Grimani Fiegenwald Coy (lyrics and vocals)✍️
Video and editing by Ivan Drakaliev (Иван Дракалиев)🎥
13/06/2024 ...

ТИШИНАТА
Тишината
пак докарва спомени.
Топли и студени,
близки и далечни, ...

ЛУДА ПЕСЕН
... ниско слънце, висока облачност,
дълги нощи – и къси дни,
даже моята дейност – мисловната,
върху старите лаври пладни, ...

Добро утро мила моя!
Сънувах те, да знаеш.
Беше притихнала, красива,
същински блян, докосван с пръсти!
Знай, душата ми е твоя! ...

Ден
Ще се изправя най-сетне от кревата,
ще потърся погледа с очи.
Ще събера усмивките, стопили се в стената
и тъй до мене ще си ти. ...

Аз вярвам в тази любов,
започнала по първи петли,
на разсъмване.
Имала всичко в този живот,
даже и от други, още преди ...

Живеем в ново динамично време:
земята ни е с черен креп и грим,
небето нишки огнени оплете
от оръдейни изстрели и дим.
Далечните космически простори ...

По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел ...

Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...

В страните на великите държавници
не вярват на лекета и продажници.
На всеки появил се нов измамник
е лепнат етикет със надпис “задник.”
В държавата на скъсаните задници, ...

ВИК
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Разбиха се вените на слънцето
и дойдох
в този близък, забравен предел, ...

Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...

Моя болка и мечта
Като вятър те прегръщам,
радвам ти се всеки ден.
Като слънце те целувам,
мое щастие за мен. ...

Понеже затворите ни все по са кът
и по конфорт не отговарят
на евростандартите,
(а парите народни трябва да се пестят)
пък престъпленията са ежечасни, ...

КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...

Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...

Нарисувах тъга,
нарисувах (със думи) сълзица.
Теб те няма, те няма, сега -
14 години, сестрице.
Кога минаха? Аз побелях, ...

Грациозна и красива,
Във пирует се вихри тя.
Слънцето в косите скрила.
Тя е пленителна жена.
Залата е пълна фурна. ...