Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...

Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега, ...

КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА
Две девойки под дъжда
шляпат в уличните локви.
Гладя своята брада.
Гледам мокрите им рокли. ...

Кой съм аз?
Коя си ти?
Кой изобщо ни събра?
В нощен час
едни сълзи ...

Ежедневки 116
1. Маскирах се, като шпионин... и шпионирам нощем съседките...
2. Живея в подземията и катакомбите... на своето подсъзнание...
3. Не разпространявам клюки... създавам ги...
4. Нуждая се от лично пространство... защото съм прост... ...

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...

ПЕСЕНТА И ДА УБИЕ МОЖЕ
Автор: Зоран Якимоски
моето убийство е замислено
и дълго подготвяно
затова сърцето леко се предава на песента ...

ЖЕНАТА, КОЯТО МИ ЛИПСВА
… не знам защо и днеска ме отмина в квартала най-красивата Жена? –
замъкна се към Морската градина – да вдъхне вятър, сол и светлина,
красивата ѝ блузка на драперии ме перна – сякаш волтова дъга! –
не ме попита: – Как си днес, Валерий, ще слезеш ли със мене на брега? ...

ДРУГАТА ПРИЧИНА ЗА БУРЯТА
Къде ли да се скрием от дъжда,
подгонил ни по летните паважи?
До днес не съм изричала лъжа
и някога едва ли ще ти кажа. ...

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО
… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –
със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,
със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки
със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки, ...

ВЕЧЕРНА МОЛИТВА ЗА ПРОШКА
… ще трябва някой ден да се покая за всяко сторено от мене зло –
че не отстъпих място във трамвая на старчето от древно потекло,
не спрях? – велосипедната верига да окача на тъжното хлапе,
девойчицата – дето ми намига, да я почерпя с паста – и фрапе, ...

Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...

Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...

Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...

Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...

Сред дюните на самотата
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията
под палещия слънчев необят.
О, Господи - метафизично е! ...

МУШМУЛИ ОТ МАМА
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги – ...

"Леле, колко ми е гот,
взех власт с купен вот!
Даваме пари, не скара,
оня тлъста сума набара!
Бързо ще си я изяде и изпие той, ...

на предците
От бездната на вековете
до мен достига този зов.
С нестройни гласове
шептите в хор. ...

„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...

Привет, скиталецо, смълчан
в шумливата тълпа.
Искам да ти направя стриптийз - поетично разсъбличане.
Позволи ми за тебе да събличам тишината.
Бавно да я галя с приказки ...

Тихо, тихо идва есен.
Падат ли листа навън?
Славей само пее песен.
Мечо мисли пак за.......
(сън.) ...

Вероятно знаете какво е фитнес зала - това е място, където се помпат мускули. Е, доста е ангажиращо, изисква бая зор и пот, но модерния фитнес е зяпане на екрана и чаткане по клавиатурата. Елементарно е, докато си пийваш кафето или нещо по – твърдо от изисканите питиета, очепрекарваш буквичките и ка ...

На конкурса за мръсници
в хубавата ни страна
седем… страшни хубавици
взимат челните места:
Първа става компаньонка ...

Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...

ЗАБРАВЕТЕ ЗА ПЪРВИТЕ 100
Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни. ...

В обхвата на ледено отчуждение-
отвред под прицел, -
остават си му все в сърцето
на Самотата
протегнатите ръце.

Запече ми се мисълта.
Ами сега, ами сега?
Не мога стихче да родя
и вия, като вълк, в нощта.
Да беше запекът телесен, ...

Потули слънцето очите...
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...

Кой ще бъде добрият, щом ти
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон, ...

Катастрофата или пътно-транспортното произшествие (ПТП) е в пряка зависимост от нарушаването на поне две правила за безопасно шофиране. Затова може би е толкова важно да следим и самите себе си за максимално обезпечаване на съобразено със Закона за движение по пътищата шофиране. Грешки и неточности, ...

Полетата пак са с' зелена наметка.
За танц са готови с игрива кокетка.
На бала със маска пристъпват чевръсто
като герои се перчат вездесъщо.
Добре, че октомври поплака обилно. ...