Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...

Не вярвай на езика... вършил, щуротии.
Той наистина може да те предаде!?
И не защото е такъв... а защото е отпил
от сладостта Живот. Вярваш или не?
Дали Приятел е и ако е такъв... ...

Звезди в туй небе сияят,
мечтая за тяхната светлина,
о, жена, ти за мен си раят,
в тоя студ дай ми топлина!
В сърцето ми надежда се таи, ...

Нощта потича,
таен поток
за жадните вени на
надеждите ми,
животворно мастило ...

Грен и Раман пристъпиха няколко крачки навътре, в широкия кръг от съветници, с вдигнати оръжия и готови за схватка. Двамата смъртни врагове се гледаха изпитателно , всеки преценящ другия с очи и след малко избраният от божеството воин направи първи- стъпка в страни. Опонентът му веднага реагира на д ...

Ivan Drakaliev - composer and performer
of original music, presented:
- "Bulgarian Folklore Original Song Idea"
from Southeast Bulgaria.
This is the first part of the recording ...

Музика: Пламен Сивов
Текст: Селвер Алиева
***
По въжени понятия се рея.
Разделям важно от неважно. ...

Където вълните срещат брега
под южния склон на Балкана,
малко градче извисило снага,
омайва ни с морска премяна.
Родено отдавна, във времена ...

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.
Настъпва неусетно най-безследното
напръскано със точици от тъмнина. ...

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе, ...

Лунният сърп – нощ с две остриета,
тънко се точи в небесната шир.
Дремещо Слънце под земното лоно
варди Луната – далечен кумир.
Луната царува, блажено пирува, ...

Може да съм лошо програмиран.
Може да съм – вятър и мъгла,
ала виждам как живота колабира
без да слагам – даже очила!
Всеки ден със нещо се разделям… ...

И сме рогати,
и сме инати,
хиляди дяволи в нас се боричкат.
Но сме и сянка
с горда осанка. ...

В дълбока тясна долчинка,
място сенчесто, планинско,
под старите колибища,
по зова на дедите ми-
не веднъж, аз се отбивам... ...

Корените ме дърпат
Вървя по път в Верила планина,
от двете му страни са скали и гора.
В дерето тече си старата наша река,
отново поел съм стария път към дома. ...

Странна игра -
вълк и сърна.
Безбройци свалящи лъжци -
небе остана без звезди.
Макар да е всичко търговия, ...

Приказка ще ти разкажа – чудна е, с един герой.
Кандидат за слава важен, упорит и смел е той.
Припознах се аз в детето, същото ще стори друг.
После сладък сън заспете, като захарен памук.
Хайде, вперил ли си в мене две очички с интерес? ...

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...

Хайде да си поиграем,
нека заедно помечтаем.
Първо ти се усмихни,
лошото от себе си махни.
После аз ще се усмихна, ...

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...

Ще забравя мрачните сили,
пред които отстъпвах сломен.
Ласкав лик с очертания мили,
само ти ще останеш у мен.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...

– Това са просто спомени– заключи накрая терапевтката, изключвайки холограмния си дневник. – Няма да ти навредят. Ще свикнеш с тях.
– Но това не са мои спомени! Не ги искам! Нямат нищо общо с мен! – възропта безсилно Ангела.
– Може би не още, но ще намерят пътя към ума и сърцето ти. Пак ти казвам- н ...

Тази твоя усмивка, която
обещава горещо сърце,
тази твоя усмивка, която
сипе смях на щастливо дете…
Тя пленява ме нежно и силно, ...

Дом на злото 6
11. Първи тест за величие.
Краката му яростно трошаха костите на все още живата плячка. От челюстите му се стичаха кървави потоци, а той поглъщаше вече първата огромна хапка прясна плът. Почти месец беше минал от последното му истинско хранене. Четирите тона прясно месо в нозете му, б ...

Дойде при мен, остави ме без дъх
и ми изтръгна с две ръце сърцето!
В душата ми остана леден лъх
и същността внезапно бе отнета.
Не бих се приближила, та дори ...

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...

То мина много време,
а сега ако те срещна,
няма да те спра .
За мен си чужд
и без значение е, ...

Аз съм вашият стар познайник Кадмон от седмото небе.Тук съм, защото изминах своя дълъг път от третото небе до седмото.Щастлив съм от всичките си небесни преживявания в пребродените от мене небеса.Обичам безкрайно приключенията,които ми се случват в несекващия живот.Тук открих и един прекрасен прияте ...

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...

Иван излезе замислен от лекарския кабинет. Отвън се спря под козирката на сградата. Валеше. Небето бе сиво и мрачно, раздиряно от чести светкавици, които се ределяха подобно на паяжини. Иван се услушваше за гърмовете, но те следваха на десетина секунди, значи бурята не беше съвсем при него, а някъде ...

Днеска малкият Щурец,
във полето хубавец,
с лъскав фрак и златен лък
си реши, ей тъй, напук,
вместо песнички да пее, ...

Грен , Лиза и главен командир Корнел влязоха заедно през високия вход на масивното, свещено дърво. Избраният боец веднага видя , че то бе кухо отвътре. Местните племена се бяха възползвали от това за да изградят в него сложна конструкция- почти като малък, независим град. Воинът погледна нагоре удив ...

Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...