човек
е умалително от
човечище

Вървя сама
Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири,
събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спира музика на пеещи лири. ...

...От часове се стягам и отпускам,
чак сега, пиян, видях къде пропускам.
Търсех доста дълго, как е редно
и къде достъпно... едно такова, определено.
Ако то е все тая... но за тия като мен... ...

Да се завърнеш вкъщи,
тихо да приседнеш,
да се замислиш "Кога? Къде"
последно я видях.
Да се усмихнеш не на сила ...

Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...

Раздяла
Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.
Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам. ...

Аз търся някакво прикритие,
случайност, която да ме оправдае,
да скрие болката в очите ми,
щом не може да я обуздае.
Тя, бурята, е едва началото. ...

Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...

Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...

В деня на последната среща,
потайно – и времето мълчи,
хладен за раздялата гореща
и тъжен – без сълзи в очите.
На устните последно сбогом ...

Влиза чист въздух вече в моите гърди,
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка, ...

Пръснати души из вечната тъма
кимат на деца, техните деца.
Пращат своя лъч на вечна тишина,
тръгнал в мощен бяг, дошъл едва-едва.
Блеснали звезди са детските очи, ...

С моята съдба сме квит– поравно
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала, ...

Наблюдавам я.
Имам си прозорец.
Всичко опаковала,
търси самец.
Кошута с две сърнета, ...

Всяка късна любов има път...
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.
Сляпо стъпва на нашия праг, ...

Претършувай, любов, паметта ми -
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна, ...

Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...

През топъл октомврийски делник, месец след начало на учебната година, едно младо и любопитно Вдъхновение дойде от Царството на Вдъхновенията, махна за поздрав на слънчевите лъчи огрели южната фасада на старото училище, проникна в класната стая на седми „а“ клас, повъртя се над приведените ученически ...

Да дойдеш братко, да видиш,
какво се чудо извършва
в София града голяма.
Какво се чудо извършва
сутрина по изгрев слънце. ...

Не говори!
Когато не усещаш,
а думите са празни и сковани
и като залък сух във гърлото ти спират,
лъжливи, лицемерни, неразбрани! ...

Аз можех да съм много по-различна.
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода ...

Спас Мавров представи новата си книга "Алхимията като наука" във Велико Търново
На 18 юни от 17.30 ч. в Регионална народна библиотека "Петко Рачев Славейков" се проведе представянето на книгата на Спас Мавров "Алхимията като наука". На прегледа на книгата беше и неговата съпруга, която е автор в кни ...

Любовта достига
небосвода и вечно
ще гори в
нашите сърца.
Там, където ...

Ако трябва ще засветя във нощта..
с моята най-топла и прощаваща усмивка..
да мога пак да те създам от пепелта..
а пък ти с душа да ме повикаш.
Но не трябва да те пазя във съня.. ...

Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни ...

НОЩТА И ВЯТЪРА
Мрачна и зловеща нощ. Вятърът стене, ранен. От стомаха му тече нещо, той притиска мястото и се гърчи от болка. Диша тежко, толкова тежко, че под вратите на всички къщи и апартаменти фучи, съска, духа и блъска невидима, злобна и тъмна енергия.
Нощта извади ножа от стомаха на вятъра и г ...

Сълзи от болка се леят,
а вън славеи пеят
за мечти смели
и надежди отшумели.
Надежди за безоблачен ден ...

Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи ...

По стената пълзят среднощни ухания -
на парфюм, любов и желания.
В леглото са двама
и са щастливи. Раздялата вече я няма.
Преминаха бурите снежни. ...

Тъжна действителност
Зад прозорците уютни в домовете ни безразлично стоим ,
заключен с тежки катинари-здрави, се таим.
Наблюдаваме какво от вън се случва – безучастни.
Поредна катастрофа-тежка, лек грабеж, убийство зверско - това е нечовешко. ...

Тихо почукване,
поглед смутен.
Пламтящи целувки.
Отново си с мен.
Изпълваш ме цялата, ...

Ти си повод да живея.
Смисъл в моя ден нелесен.
И без теб аз само тлея –
стих съм в много тъжна песен.
Ти си радостта ми. Всичко. ...

Розов лист на паважа,
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.