Там, където небе и земя
червената линия на изтока срещат,
от там донесоха мъдреците вестта:
- Звездата бе знакът за него,
пред избрания идваме да сведем глава! ...

Тъгуваш ти за своята любима
и търсиш срещи пак и пак...
И искаш вечно нея да я имаш,
до лудост я желаеш чак!
С мечтите си обвързваш любовта си. ...

Приказка
Ще ти разкажа тиха бяла приказка,
а ти заспивай, нежна е нощта
и от небето сякаш се изсипва
приказна небесна топлина. ...

Самуил току-що се изпразни в мен. Все още бях в световъртежа от чувства и емоции и не усещах тялото си, когато стана от мен. Измъкна презерватива и го изхвърли в кошчето до леглото му. Облече светлите си дънки, които на места бяха протрити, които слагаше, когато беше у дома. Изскимтях. Липсваше ми, ...

Т И, М О Я П Е С Е Н
Ти, моя песен недопята –
слънце в мене недогряло!
Ти, моя радост неживяна –
цвете в мене недоспало! ...

- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...

Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...

Вчерашен сняг*
Вчера валеше прекрасен бял сняг,
навяваше преспи, засипваше дири,
снежинки безбройни във прелестен бяг
танцуваха диво и без ориентири. ...

" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци. ...

Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя ...

В мислите ти се явявам
разчорлена, разголена и твоя.
В цигарения дим се очертавам,
нечакана, изпълвам ти покоя...
След малко ще изчезна, но сега ...

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...

И ти ще вършиш глупости нелепи,
предизвикана от младостта;
но за тях очите ми ще бъдат слепи
и аз в съня си пак ще те зова.
И ти все нявга ще се облечеш в лъжи, ...

Силуетност
RemaTe
Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани: ...

"Надеждата се състои в това
да избягаме от Ада,
от който бягаме
цял живот..."
* ...

Живот ли е дa си птица,
без криле в студа,
на последната жица,
чакайки снега?
А там на клона ...

отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето
в тъгата си обличаме се в лудост ...

Писмо-покана на Иванчо до Дядо Коледа
Здравей, Дядка,
пише ти Иванчо -
голям патиланчо,
често викан ...

АНГЕЛЕ МОЙ
на моята майка Надя
Когато погледнеш в очите ми,
сърцето ми пламва от щастие,
когато целунеш челото ми, ...

Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.
Не ме печи на скара от въпроси, ...

(разговорка, останала от ланския сняг)))
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или, да речем, самодива. ...

Мечтателят
Сред тази ранобудна тишина
се чува само глас на чучулига,
а в бистрите безсънни небеса
из мрака светлината се надига. ...

Нежна ти бъди
Нежна ти бъди,
не разбивай моите мечти,
нека бъдем вечно аз и ти,
нека бъдем щастливи ни. ...

Вървя,
но пътят ми тежи.
Тъга
в душата ми лежи.
Сърце ...

От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...

- Патици и очиларка,
слон и пуяк, едра гарга,
бивол, див глиган с брадавици,
папагали и пиявици...
Други твари, на които ...

Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...

Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -
за повече да моля и не смея....
без музика, без тебе и без стих
на тоя свят не мога да живея...
Защо се лъгах толкова, защо? ...

Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...

Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...

Тръгваш си... След теб остана само тишина
и две сълзи, потънали в забравяне,
потъпка всичко мое - гордост, доброта,
кърви душата ми, останала в мълчание.
Къде остана онзи весел, слънчев смях? ...

Баба Меца сливи дири,
но посяга и на пастири.
Със своите мечета чак в
Калофер слезна.
Тръгна жадна, кръвожадна, ...

Баба Вълчууца иначе Вълчоовца, тъй я наричаха всички в селото. Беше стара, немощна и трудно подвижна, работлива и мила жена. Лицето ù беше прорязано с дълбоките бръчки на времето, косата не виждах, винаги бе със забрадка, очите някога тъмни, вече по-светли, кафяви, дребна, нагърбена и винаги се движ ...

1 За синдикалистите и работодателите
Макар, че вие сте дребнави...
Но трябва да се отчетете!
Егоизмът и вас дави!
Като вдовици, що ревете?! ...

Светът осъмна
Светът осъмна чист и бял...
Днес коледните феи са изплели
на Божето дете ефирен шал -
подобно брюкселски дантели... ...

Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов, ...

Б ЪЛ Г А Р И Я П А З Е Т Е
България все още съществува –
тринайсет века от деня велик!
Родината на Левски тържествува,
прославена от Ботевия стих. ...

Иван Иванич
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...

Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...

Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.
Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...
Дърветата танцуват грубия си танц, ...