Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...

Имам едно предимство:
не съм бил никога лош.
Спъвам се в камъни, падам и ставам,
сурвам се в пропасти, но оцелявам,
не знам нито ден, нито нощ, ...

Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори - ...

Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...

И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...

Прогноза
Разсъмва се.
Боли ме лявото ребро.
Разтривам го.
Разсеяно и не ритмично. ...

Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...

Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...

ДЕЛОТО СРЕЩУ ЯВОРОВ ЗА
СМЪРТТА НА ЛОРА КАРАВЕЛОВА –
ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ТРАГИЧНА ЛЮБОВ
На 29 октомври 2014 г. се навършват 100 години от смъртта на Яворов.
Един скромен паметник има в София – край прашната улица “Раковски”. Почти никой не посещава музея, запустял е. Там поетът е преживял последните с ...

Ето я - това е тя,
ето идва есента.
С бледо жълтички листа
и с дъх на мъничко тъга.
Но можем ли да я виним в това? ...

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...

Вино червено за мене си ти
и на глътки отпивам те бавно,
сладка омая в мене трепти,
горя от любовно пиянство.
Ще вкусвам всяка капка от теб, ...

За всичко, което имаме и нямаме,
за всички откраднати мигове,
за всичките сълзи изплакани,
за спомените ми индигови,
за болката в душата ми погребана, ...

Какво съм сторил
аз не зная...
Защо намрази ме така!?
Нима злодея съм
аз който? ...

Сърцето не иска да повярва,
че те няма вече,
че си далече!
Тупти в пазвата ми скрито,
с пелена от горест е покрито. ...

Случайността е моят цар и моят бог,
във напрежение пред нея коленича,
тя ме отблъсква с отказа си строг
или е моят храбър рицар.
Не чужда воля, не приятелска ръка ...

Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...

Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...

ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...

Разкъсай тясната ми рокля
и токчетата по дяволите ги хвърли.
Принуди ме да съм твоя,
този път не ще откажа ти.
Поне веднъж не искам правила ...

Линк Към Част 3 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=332379
Взех си десет дена отпуск и отпътувахме към морето. За мое учудване северното Черноморие се оказа доста забутано място, нищо дето казват, че морето било прозорец към света. Аз лично видях един доста счупен прозорец, или поне та ...

Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...

Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи. ...

Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда ...

Криминогенно
На комшията дигнаха колата,
на бълдъзата дигнаха полата,
мутрите на адвоката
дигнаха къща на два ката! ...

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син... ...