"Отиваш си - внезапна като смърт.
След думите ти - идва тишината......" Ив. Цанов
Аз никога не тръгвам ей така.
Щом кажа сбогом, значи заслужава
без мен да свърши този път денят ...

Градът е в пелена - мъглив и черен
в настъпващата бързо сляпа нощ.
Пред Коледа, в молитвен час вечерен,
блести снегът, витрините в разкош.
Да бъде пълна зимната картина, ...

Тъжен дъжд и пак вали,
плаче по стъклата.
Ех, капризно време, ти,
в теб е суетата.
Боже, честно ми кажи, ...

Да пробвам има ли смисъл?
Всички други - еднакви,
до болка познати.
Само теб жадува моето сърце,
а да го насилвам с друг - ...

Рaдост
Мaлкa рaдост пожелaх си aз
в този жaлък свят,
но уви... съдбaтa срещу мене пaк седи,
смее се и тихичко мълви: ...

Малки крачета правят
плахи стъпки по бяла пътека.
След питката тичат неумело,
смело вземат късмета.
Такъв е адета. ...

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...

Нашата любов не беше нито първата, нито последната такава в света, но нещото, което ми направи впечатление, бе, че тая любов е всъщност тъй рядко срещана и често бъркана с друга.
Бяхме невероятно неповторимо съвпадение, запечатано във вечните спомени на миналото, настоящето и бъдещето, заплело се в ...

врата
полуотворена
цвете
орхидея
усмивка ...

- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...

Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...

ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...

Земятa се рaзпaдa нa пaрчетa
и нямa светлинa, която дa ме води,
във кaл се дaвят милиони небосводи,
очите ми от мрaк сa ослепели...
Но ето, ...

Ти тръгна си толкова бързо.
Няма те вече при нас.
Остави във мъка душата.
Остави ни всички без глас…
Липсваш ми! ...

Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна ...

"На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."...
(Павлина Гатева "Премълчаване") ...

Простряна на пода във зловеща килия,
жена съм на Бог, а в душата - стихия,
молитва напевно повтарям без глас,
а в мене кипи безнадежност и страст.
Кървящо сърце във изящна снага, ...

В две шепи смях
се крие Коледният дух
и в бляскави играчки от елха
се отразява.
С бенгалски огън се разпръсква. ...

Слушай! Слушай, моя Музо!
Няма тайна в чаша узо.
Но в живота има тайна
по земята ни омайна.
И където и да ръгнеш, ...

На всички в „Откровения”- Наздраве!...
( новогодишен тост)
Постой!... Постой Очарование
във времедела на нощта!...
Да замълчим!.. .И в туй мълчание ...

България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради ...

Авторския текст е на Веселин Ханчев, мой безсмъртен съгражданин.
В прослава на неговото творчество представям опит за превод на испански език
Романсеро за Хосе Санча
Хосе Санча,
Хосе Санча, ...

Big Eyes
With your big eyes
And your big lies
I saw you creeping around the garden
What are you hiding? ...

Alles Kann Besser Werden
Alles kann besser werden
Holen wir uns den Himmel auf Erden
Alles soll besser werden
Holen wir uns den Himmel auf Erden ...

Герой на работническата класа
Джон Ленън
....................
От люлката още те свикват, че малък и жалък си ти.
Не ти дават време да мислиш, затуй въобще не мисли. ...

The Forgotten
We're in the worlds of forgotten
They're lost inside your memory
You're draggin' on your heart's been broken,
As we all go down in history. ...

То, всяко Начало, започва от никъде.
Понесло вързопче куражец в ръце,
внезапно, полека и без много приказки,
Началото тръгва незнайно къде.
В невзрачната сянка на важните работи, ...

В Чикаго българи за Апостола се сещат.
А ние за него сякаш забравяме.
Само някакви мутри славославяме.
Казваме си - патриотизъм, идеали - вятър.
Търпим безсрамието на политическия театър, ...