Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...

Не знаех, че може
нощта да е дълга!?
Самотна и дълга -
и с много ЗАЩО?
До мене ти спиш на леглото... ...

Създаденият герой от Алеко Константинов, станал впечатляващ символ на българщината, отдавна е изживял своето време. Преди близо сто години, актуален за тогавашните събития, Бай Ганьо остава в сърцата на българина със своите нелепи случки от Европа и политическите си действия в България. Но какво ще ...

Разбира се, понякога ми липсваш...
Във всеки миг и всяка глътка въздух.
В обърканите спомени и мисли,
предъвквани с коравата недъгавост
на този свят. Напълно безразличен ...

Рожба
Погалвам леко нежната ти плът,
спи, моя малка рожбо!
Като пашкул завит от хиляди нишки
спиш сега и сънуваш златни слънца. ...

История бе всичко между нас,
тя нямаше ни увод, ни начало.
С докосване без думи и без глас,
разбираха се твойто с мойто тяло.
Теб, гостенино в моя женски свят, ...

Знам, че си до мене, Господи,
за миг не си ме изоставял.
Подкрепа бил си във живота ми.
На мен си давал и прощавал.
Но мойта грешка беше, Господи, ...

You're looking for life
In this land of cold
And darkness
Walk with me
In the souless eyes ...

Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so strong that everyone wanted to be like her. She had the most beautiful soul. She believed in the best of people. Her name was Maya. Some people connected her name with the month may as then everythin ...

Изкуство е да живеем
сред простаци. Така се учим
какво да не правим.

Вълшебство в тишината
Отронена сълза от небесата
премина през простора на деня
и чрез вълшебство в тишината
поля пресъхналата ми душа. ...

Защо се бориш с нея?
Косите ù - вълни,
студена буря, мрак и дълбини.
А вътре в нея - огън,
докосваш я - боли. ...

Понякога обичам се. Умерено...
Понякога се мразя. Начумерено.
Невероятен съм. - Не съм за вярване...
И в разни рамки труден съм за вкарване...
Не съм добър специалист по лъгане... ...

Аз съм си
такава:
мъничка и слаба.
Правя се
на силна - ...

Който обича...
Който обича, има в сърцето си
сто слънца, шепа тишини и лято.
Който обича, има нежност в ръцете си
и жадният му дъх гали света. ...

На перваза се припичат гълъби. Тишина и застиналост. Като камъни се изтъркулват един по един, един по един в сивия въздух на бавни коли. После политат като куршуми право надолу, докато други чистят перата си.
Не ти ли напомнят тия гълъби на нас, хората? Ние, хората, върху перваза на един бетонен жив ...

- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича.
Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми.
Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал.
След една раздяла сълзите измиват ненужното, ...

Ние, децата, обичахме, когато вали. Бяха щастливите дни, в които не бе справедливо да ни се карат защо сме закъсняли и за мънистата кални парченца, украсили ни щедро от глава до пети. Харесвахме барабанчето от разкази на дъждовните капки по прозореца. По-късно разбрах, че съм се влюбил в дъжда такъв ...

Гледам човека остреща,
как странно поглежда встрани!
И в погледа негов...! Тъга и надежда,
са вечно в сплетни...
Как втренчил се той ...

Мразят ли те, Родино,
че така те нареждат?...
Райската ти градина
е в кукувича прежда.
Знамето непленено, ...

България – земята на безсмъртни,
славни прадеди, на Аспарух, Борис
и Калоян, на Кирил и Методий и
Паисий Хилендарски, България, която
Райна княгиня, Ботев и Левски роди, ...

СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ
Усещаш я, нали?
Ах, колко бързо построи квартал
в белодробните ти алвеоли.
Строител на щастливия живот, нали? ...

Да можеше да литнеш денем,
когато всичко е красиво, светло,
щях да бъда долепен до тебе,
защото Господ ни е тъй обрекъл.
Знай, че сънищата пак са сиви, ...

Какво ли ще откриеш във омая
на страстта ми раздирателна?
Ела във моята емоционална стая
да ти шепна нежно, обаятелно.
От мен ще чуеш за простора бляскав ...

Подгонена
се втурна песента,
разсипана,
като торба стотинки,
по тротоара. ...

Прашен е пътят, по който вървя
и езерата ми – в синьо премрежени,
парят безсилно, като коприва в дъжда,
а баирът над тях белочерен е…
И защото съм пръ′жар ли, някак си знам, ...

Мой свят
Разлиствам често своята душа
и своя род проправен с вековете,
и сред запалени звезди и небеса
издигам мисълта към боговете. ...

СВЕТЛО
На...
Вълшебно е когато ме целуваш,
тъй слънчева душата ми трепти!...
И нека да е, нека да е лудост ...

Коса преплетена във форма на венец,
със устни алени като жарава.
Рисувайки с нозе като творец,
на огъня неспирно се отдава.
Лицето ù е по-бяло и от сняг. ...

Мисъл
Ти си невидима творческа сила,
трептяща енергия на Началото,
в две форми материята изваяла
и в безброй живота на Земята! ...

Здравей и довиждане, моя любов...
Съвсем на сериал заприличах.
Уж страсти да няма, а мокър светът
в очите на сълзи прилича.
Здравей и довиждане, сън и мираж... ...

Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...

Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...