Българийо, с какво ще те запомни
народът ти – че майка си добра,
или си кръст за мислите бездомни,
под който не покълва бъднина!
Не хуля, не изричам светотатства – ...

Спри, не поглеждай там,
погледа си от там
ловко измъкни,
напукано е огледалото!
Души вижда то ...

Още преди дори да изложа темата искам да кажа нещо на читателите. Аз съм едва на 15 години. Сигурно си мислите, че нямам никаква представа за това, което се случва около мен. Навярно сте прави. Ала аз няма да ви говоря за финансови кризи, политика, войни или банкови дела. Ще ви споделя нещо по-актуа ...

Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородни ...

Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори, ...

Разцъфнала земя
Душата ми жадува Любовта ти..
и твоят поглед съкровен, и драг!
Понякога докосвам същността ти,
понякога те губя в черен мрак! ...

За бога, хора, викайте кучкарите,
бездомното сърце да заловят,
треперещо и гладно спи по гарите,
в очакване на дерайлирал влак.
Молете се да бъдат здрави мрежите, ...

Shut up the memories
and open the window
Grieve with me with open eyes
And then leave me alone...!
I need to understand the pain ...

Ще те насичам бавно и на порции,
за да погребвам част по част,
докато се разпаднеш на емоции,
постлани върху пясъчната страст.
Ще те убивам, ще дера и ще вилнея. ...

Почивка малка ще си дам
и няма нищичко да пиша.
Понякога изпитвам срам,
че стиховете ми не дишат.
Някак бързо се изписах ...

Мончо беше хубавец. Още от малък. Всички хубави мацки се надпреварваха да му бъдат гадже. Някои успяваха, някои си чакаха реда, но той беше с добра душа и рано или късно, обръщаше внимание и на пренебрегнатите. Така почти нямаше момиче да му бе мераклия и да не е опитало от прелестите, дарени му "от ...

Дълго чакано повелие
на душите за съд ще възвести
В покоите на умрелите
гласът Му ще прогърми
После телата ще възкръснат ...

Въпроси
Жълтият трамвай отново закъсня...
през април е толкова студено!
Мислите, прегърбени от страхове,
устните покриваха с мълчание... ...

Часовете след 12 са магия -
тиха идилия и слабост.
Мога в секундата да скрия
бяла или червена сладост.
Миглите мъждукат влюбено и ясно, ...

Не му е време...
Дъждът не спира да вали...
Уж пролетно, а сякаш есен,
в очите ти валят сълзи,
като в любимата ти тъжна песен... ...

Ще бъда като Скарлет
/Ще мисля утре/
Приседнала накрая на небето,
покрила си нозете с облак бял,
поглеждам отвисоко битието си... ...

Нямам крехки думи.
Само разпукани спомени...
Вкаменени жълти албуми,
апотеоз на делата ми сторени.
Нямам и младост наивна. ...

Красива ли съм? Мисля - НЕ!
Но ти отключи в мене светлината,
родиха се и сексапил, и чар,
но не поддадох се на суетата.
Красива бях в твоите очи, ...

Уличката, на която израснах,
тротоарът бе равен и винаги чист.
Но от години плочките ги няма,
а и вече духът ми е някак убит.
Мечтите за вярност и обич, ...

ЗЕМЯТА СЕ ГНЕВИ
Земята движи се със скорост - луда.
Задъхва се. Понякога - ръмжи.
Втриса я, когато заболява.
Яростно - Земята се гневи. ...

Проклинам те, моя Любов.
Проклинам те вечно да чакаш.
Проклинам те с всички сълзи,
които за тебе изплаках.
Проклинам те с болка и гняв, ...

Вече знаеш тайните дълбоко в мен,
споделяш ми, че казва ти ги малко птиче,
но почувствах, че за друга съм сега роден,
за истинско, прекрасното в съня момиче.
Как разпалва пламъка от стръкче тлен, ...

Аз знам, измамници в живота има
и те със всеки ден растат!
И тази сбирщина голяма
препречва правия ни път.
Те искат винаги да взимат ...

Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно ...

Какъв живот е моето, не зная.
Във цялата вселенска широта
все мене някой иска да познае,
а всъщност има толкова трева.
Трилистниците никой не събира. ...

Протоколно подредени –
вляво, вдясно и в средата,
те са болно разделени –
в мозъците и в сърцата...
Повече от две декади, ...

Подай ми ръка! Ти моята дръж!
Ще живеем, Приятелко, ще живеем!
До бели мушици... До зрънцето ръж...
Януарски ще пием и пеем!
Пада отнейде откъснат капчук. ...

МИЛО
Тревата получи свойта награда:
стъпки от малки, детски крачка.
Погали крачката, целуна ги нежно.
С нежна, кристална и чиста роса. ...

"... до тук боли. Нататък не боли..."
Сърцето на април е бяло.
Дъждът е същият - като преди.
Дали е край или начало?
До тук е нощ. Нататък са звезди. ...

Влажни от целувки на съпруга
устните ти плахо се озъртат.
Но очите ти ми казват друго,
а ръцете ти с магнит ме дърпат.
И забравил всякакво приличие ...

Ти не заключвай сърцето си -
нека вратата му да е отворена.
Ти не закривай лицето си -
нека усмивката да е повторена.
Ти не покривай душата си - ...

Да помълчим за изхабената си страст.
Една минута е достатъчно безлична.
А сетне - нищо. Ще се движим по компас.
Ще бъдем горди и отчайващо себични.
Ще се преструваме, че всичко е било ...

Награда
Не съм аз робиня. Избраница жрица
На словото пратено свише,
Разтварям се цялата. В слух се превръщам
И песен Небето с мен пише... ...

Зли демони раздираха плътта ми,
кръвта ми свежа пиха до насита,
косите ми заплитаха със тръни
и в раните ми сол посипваха.
Отнемаха ми всичко най-обичано, ...

I
Оставете ме!
Оставете ме да изгнивам сама!
Аз съм котка черна.
Аз съм просто Луна. ...