Умира сиромахът. Безпризорен.
Останал без утеха и без чест.
И няма Божий пратеник отгоре
да му извика:
"Лазаре, излез!" ...

*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...

L’ÉTRANGER
— Qui aimes-tu le mieux, homme énigmatique, dis ? ton père, ta mère, ta sœur ou ton frère ?
— Je n’ai ni père, ni mère, ni sœur, ni frère.
— Tes amis ?
— Vous vous servez là d’une parole dont le sens m’est resté jusqu’à ce jour inconnu. ...

БЕЗДНА – БЕЗВРЕМИЕ
Зелено… и ставам на пролет.
Погали ме трепетно полъх
на вятър със мисия, бродещ
по земни полета упойващи. ...

>
>
> За да стигнеш върха първо трябва да изкачиш планината.
> Кирил Ганчев- Кирето
Поглед от високото ...

тя често мечтае за себе си
но вечно отсъства
по спешност
не плаче
не глади пранета ...

Не мога да мисля, когато си близко,
не мога да дишам, когато те няма,
в главата ми луди, объркани мисли,
в сърцето ми бие лудост за двама.
Не мога да искам, когато те имам, ...

НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Отмина лятото с прекрасните си дни...
Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.
То да запазим ласката ни позволи
на спомените в шарената лодка... ...

Като пясък през пръстите
времето изтича, времето, в което
трябваше да ме обичаш...
Като изгрев и дихание,
появих се в твоя свят, докосвах те ...

Как дълбоко се е вкоренила
Болката във всеки ден!
Да беше гной - да я изрина...
Зъб да е - изкоренен.
Но не! ...

Осъзнаването на това, че Исус е жив, а не мъртъв Бог, е най-голямото свидетелство, че християнството е Единствения Път за спасение на човечеството. Път за спасение чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Не можем да вярваме едновременно в Христос и в същото време в суеверия, хороскопи, идоли и ...

Изтичат се през календара дните,
навярно някъде отвъд Корея...
На къдрите ти меки до вълните
желал бих някога да остарея.
Но ти сега ела, докато мога, ...

Каменарчето е тук отново.
Чука, блъска, за какво!
За да може да прехранва
свойто скромно потекло.
Каменарчето е тук отново. ...

Злато не съм,
да крася някой друг.
Може да съм сън
на някой драматург.
Диамант блестящ ...

Любовта – основна човешка драма
(съчинение – разсъждение)
По "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев.
Човешката душа и чувства са и винаги са били един необитаем и непрогледен океан. Не са малко авторите, които са се опитвали да опишат колко силни могат да бъдат човешките чувства и как преобръщат п ...

Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята ...

Кучето щастливо бе на двора,
спеше то под старото корито,
гонеше кокошки без умора
и коремчето му беше сито.
Че стопанинът му беше щедър, ...

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...

Аз не ходя по Земята
а Земята ходи по мен...

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...

И няма лек за този ад
Такава ревност ме гнети
към моя рицар пъстрокрил.
"Не само твой е." все кънти,
щом мисля за лика му мил. ...

понякога една целувка стига
да взриви света ти мигновено
в душата ти се раждат земетръси
слънцето изгрява на обратно
следобедът е, всъщност, ясно утро ...

Аз съм минало време, несвършено,
жива била съм, а духом сломена.
Странно, че помощ от никой не дирех,
с чувство за мазо била съм родена.
Мама и тате се карали дълго, ...

Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...

Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...

ДРЯМКАТА НА ВУЛКАНА
Сега сме в Европейския Съюз.
Така де, вече част сме от Европа.
Не знам дали за нас това е плюс
или сами си седнахме на топа?! ...

Момиче
В кошничка меко застлана,
твойта мечта се побира.
Толкова сълзи изрони
за топчица мека коприна. ...

Аз съм твоето момиче – не разбра ли?
Спри да търсиш, вече ме откри.
Не поглеждай спирайки на светофара
за красиви, канещи очи.
Аз съм тук, живея близо, ...

Аз съм дизайнер
и постоянно творя.
Моята нова колекция
нека ти представя сега:
Специално за дамите - ...

Тежко е положението в родната страна…
Тежко е за майки, за бащи, за деца…
възрастните и те носят голям товар…
за смърт си мислят и това им е цяр…
но нормално ли е това? ...

Една любов бе тъй прекрасна.
Но таз любов невинаги бе ясна.
Една любов завинаги угасна.
Когато тръгна си от мене ти,
сърцето ми завинаги разби. ...

Настроения
Улисана в дребни грижи
пропуснах пролетта -
откъснат лист от календара,
поредна крачка към смъртта ... ...

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...

Защо Бойко от власт падна?
Защото в държава страдна
калинки и недообразовани хора,
някои от които трябва да са във затвора,
от управление много не разбират ...

И търсех те по друми.
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая ...

Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...

В този живот не ми провървя,
явно така било ми е писано.
Все по тънък лед да вървя,
а душата ми бяга орисана.
Всички пътища водят за никъде, ...

очи
Розаичен текст
почти
пре-хапан език
горчи ...