Почти всички работодатели в България гледат да те използват като швейцарско ножче, а да ти плащат - като на каменна брадва!
Колкото повече се опитваш да помогнеш на Обществото... толкова повече стават телетата в железницата!
В цял свят Съдбата е курва, която се казва Даамане: само в Япония... тя е г ...

Прегръщат залезите изгреви
и нощите са винено горчиви,
а дните – пеперуди от мечти -
жена, когато мъж в сърцето скрива...
Изгубва се една любов на път ...

Вървя по брега.
Бурно морето реве.
Сигурно ще вали.
Вълните морно полягат на плажа,
изплюли мокрия пясък. ...

1част
Мария лежеше под студените сатенени завивки.В погледа й имаше толкова много болка и в съзнанието й долитаха нежните звуци на тъжна меланхолична мелодия,която й напомняше за него.
Можеше ли да го забрави?
Но нима дъждовната капка колкото и бавно да пада тя,може да забрави небето,от което е откъ ...

САМОТНИ
Останали самотни във света,
в безкраен дом със старо куче
и с една единствена мечта.
Да бъдат с някой... Искат да се случи! ...

-Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.
-Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.
- И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.
- Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".
- Чудесно! Сега само ...

Обгръщат ме спомени, поглеждам замечтано.
Пренебрегнах чувствата си, сега е неизживяно.
Красотата беше там, аз не я пожелах.
Можех да притежавам щастие, отрекох се от страх.
Съжалявам, че бях ням и нямах достатъчно кураж. ...

Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да ...

Напиши ми с надежда една
само думичка кратка, която
ще ухае на свежа трева,
с аромат на цветя. И на лято.
Следва тихо безкрай любовта ...

След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...

В новогодишната нощ
трептяха устните ми.
За твоята целувка
твоята милувка.
Нежността ти. ...

Омръзна ми да тичам,
все влакове да гоня.
И аз имам нужда от обичане,
не искам вече да се боря.
Аз знам, не съм за всеки ...

Ще пламнеш, казвам ти,
от мен се пали даже фас!
Ще плачеш, чуй ме,
това не е някакъв си бас.
Недей да си играеш, ...

Живот
Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,
действащо ни като бреме
и свикваме да търпим и да се покоряваме,
но винаги да оцеляваме. ...

ОГНЕНО-ОПАСНА
Тази нощ за мен е огнено-опасна,
нищо че е хладно и отново пак вали,
вътре в мен е топло и съм сладострастна,
в огнена наслада тялото гори. ...

Вселената бе благосклонна към мен.
Всички грехове, тя ми прости.
Носех в себе си тяхното бреме.
А непростен грях, ужасно боли!
Прости ми Вселената. Посочи ми пътя. ...

Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар неканени се спрели, ...

Прекрасна утрин,
полъх лек
цветята се събуждат.
Любов струи,
ветрецът мек ...

З К Ъ С Н Я Л А
Розата разтвори мигли оросени
и потърси с поглед простори зелени.
Тъжно се усмихна – бяха пожълтели
сухите тревички, листните дантели. ...

Пожелание 2015
На болката изгарящата нежност
превръща се във състрадание,
а мойта безчовечност –
в упование. ...

If the people were to only say the truth
Wouldn't they feel more the youth?
If they weren't trying someone to impress
Wouldn't the broken hearts be less?
If they weren't able to say a lie ...

Всеки е една комета, светеща във земното небе!
Всеки има своя път и крета, или пък блести къде ли не!
Всеки е актьор във собствена пиеса - добър, или пък лош!
Но, някои си имат фенове, а пък други - кент-флош!
Не казвайте, че сте нещастни, защото нямате късмет с пари! ...

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше – ...

Един изгрев в Океана...
Цяла нощ бушувал Океана
уморен люлееше вълни,
а над него Вятър бе подхванал
да гаси последните звезди... ...

Една песен по музика и текст на Геновева Цандева , в аранжимент на моя милост . Кореспондираща със зимата навън и коледното настроение.

Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета, ...

Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...

Не ме рисувай по ъглите на тъгата,
там, където ще съм повод за сълзи
по недовършен отпечатък
и по недопогледнати очи.
Не ме рисувай по върховете на яда, ...

Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...