Господи, и защо все на тая земя...
Иго страшно, лъжа петолъчна.
Беше глад и позор, политики, война.
Малко кръв ли ни даде на кръста?
Господи, няма изход от тази тъма. ...
Болката в сърцето ставаше все по - силна. Колко е реална! - учуди се с частица от ума си той. Не беше се сещал, че "сърдечна болка" не е само израз. Напротив, с всяко вдишване болката растеше и се разливаше по цялото тяло.
А не се бе случило нищо особено, нищо специално. Той само бе видял как си вър ...
В този ден слънцето трябваше да грее.
Нямаше го.
В този ден Господ трябваше да бди над нас.
Не беше над нас.
Беше някъде на изток и на запад, на север и на юг. ...
Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки. ...
Кръговрат
В живота, както е известно, всичко се мени.
Ражда се човекът да живее и твори.
После колелото на живота го завърта
и го грабва, къде нежно, къде с нокти. ...
Диалог между Пепи от мола и нейния обожател - поетът
🇧🇬
Софийските улици са меко казано необятни,
а по тях, гледаш - все неприятни.
„Неприятни казваш, не съди по външността,
не всичко в този живот е скъпи коли и дълги крака.”
Може би не, но на мен не ми пука, ...
Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
Sorry seems to be the hardest word (Елтън Джон)
🇬🇧
Съжалявам е най-трудната дума
Какво да сторя,за да ме обикнеш?
Какво да сторя,за да те е грижа за мен?
Какво да направя,щом гръм ме порази?
И събуждайки се видя, че не си до мен. ...
Прочетох книга, но не я разбрах.
Удавих се във болката на другите.
В ръцете малка радост подържах...
Не знам дали я изкълваха гълъбите...
Редуваха се слънце, дъжд... пак дъжд... ...
Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...
Дъждът навън не спира да вали,
Божи гняв се сипе над Земята,
сърцата свои нека да смирим,
заедно за щастие да се помолим.
Да сведем глави за невинните души, ...
Ангелът беше обречен. Стъпка пръстта, отлетя безшумно. Остана голата земя и нощта.
И мракът на прогонения ангел. Споменът за светлика в кървавите сълзи и целувката на скръбта.
Плясна с неонови криле и се извиси към мъртвата луна, която го приласка и разпръсна сребрист блясък по крилете му. Ангелът о ...
Благодаря Ти, Господи, за любовта,
с която ме даряваш всеки ден,
благодаря Ти искрено за милостта,
която е отправена към мен!
Благодаря Ти, че на малките неща ...
Пръстите ми нежно те извайват.
Устните от тебе пият любовта.
Губя се в очите, те омайват.
Дишането ти запалва ми кръвта.
Порои се изливат от небето. ...
Мазна тиня залял е квартала.
Сполетя ни голяма, жестока беда!
Видях как се срути отсрещната сграда.
Видях, но я няма и мойта кола!
Майки проплакват. Децата ги няма. ...
Като инфаркт те скрих в сърцето си,
недосегаема, реална, измислена,
да ме болиш с очите си, детските
и да ме будиш със жестоката истина.
Понесох те със себе си, нанякъде... ...
Погледни ме, живот! Давай смело, очи във очи!
И те моля до дъно ме изследвай, приятел!
Без емоции разни, прям до болка бъди!
Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!
С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки? ...
Когато ни грабне стихията, тогава усещаме, че и ние сме хора.
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...