Преминах през безброй аномалии,
обрулен от въздушни течения.
Форсирах жълтите реки,
прерових постните им наноси.
Обличах се в зелено. ...

МАЙКАТА НА ПТИЦИТЕ
Изпратих ги... И двете си деца...
Стръвницата Европа ги нагълта.
Крилата им - с оскубани перца -
ще търсят път във времето безпътно. ...

Дори привидно заспала,
аз все още се уча
да стоя неподвижна.
Да стоя неподвижна.
Дори привидно избягала, ...

ЕСЕННИ РАЗМИСЛИ
Тревите вред са зажълтели,
витай някаква умора
и младост още не видели
вървят забързани хора. ...

Червените карамфили
Беше онази паметна 1990 година. Време на ентусиазъм и еуфория от предстояшите първи свободни демократични избори. Митинги, шествия,
опиянение!... Сега поглеждайки от пиедестала на настоящата си възраст, се виждам – млада и вдъхновена, изпълнена с непоколебима вяра в утрешния
по-д ...

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...
Аз знам, не е щастлив, ...

Пришълката
Тя, Тъгата,
няма да почука на вратата.
Тайно ще се шмугне
през ключалката. ...

Ако съм сама – и ти ще бъдеш.Ако плача – ти ще се виниш.Ако съм добра – ще те изгубя.Ако те отхвърля – ще боли.
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...

По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете. ...

Срещнах я.
Нея.
Музата на любовта.
Душата се усмихна.
Сърцето замълча. ...

Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...

На брат ми
Този град ме съкруши.
Този град остана верен
на инстинкта да руши
туй, което е във мене. ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
17
- Брееей! То пък, да не вземе човек да ви остави да свършите някаква работа самички... Все гледате да си слагате ламаринка на дупетата... Че какъв ти е проблема, че ме няма? Нали ...

Престъпникът, най-черният бандит,
от Дявол сякаш, не от Бог омесен,
преследван от закона, мразен, бит,
преди да го осъдят, се обеси.
Жена му сложи траурен воал ...

Добре дошла, красива есен,
с палитра цветна, натъкмена
в душата ми извикваш песен
за уют и обич споделена.
За тих копнеж, да тичам ...

наваляха листа
наваляха червени слънца
наваляха
едри есенни капки слана
ги попари ...

Вината не е в живота,
нито негова.
Аз сама се наранявам,
придавайки смисъл на една виртуална любов.
Вината не е в Слънцето, ...

Забравяме неща, места, привички.
Самите себе си забравяме дори.
Обидни думи, казани пред всички
и чувства, от които ни боли.
Любовите старателно забравяме, ...

Не пиша. Не будувам. Не вали.
Не ми е криво. Не очаквам. Не мечтая.
Не се надявам. Не копнея. Не боли.
Не помня. Не усещам. Не желая.
Не ме е грижа. Не, не ми е зле... ...

Съд
Седели едни срещу други
Добрите и Злите души,
на съд те за свойте заслуги
довели човек да реши. ...

И да ме съдиш, човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.
Грешно е, казват. Броят ми годините. ...

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?
Прегръщам я! И малките ръце, ...

Коктейл блаженство тази вечер пием.
Промъква се Страстта, пантера дива.
С косите си нозете ми пак миеш.
Неземно е, небесно е красиво.
Ушите ти закичвам с шепот нежен. ...

Нрави
Това още от баба си го знам,
навремето девойките се изчервяваха от срам.
Сега се срамуват, ако се изчервят -
боже, ама, че объркан свят!?! ...

Вие ми писахте
На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.
И може би да разберем, че наши са. ...

Поредна нощ самотна,
до мене мъжко тяло спи...
Душата в мене тъй сиротна
тихичко за любовта шепти ...
Мислите ми пак някъде летят ...

Дълго време очаквах писмо от теб:
- получих, лъчезарна усмивка,
която ми сгря душата.
Обгърна ме с радост от човек почтен
а нежността ù може да ме отведе на небето!

Вечно бързам. Няма как –
нали трябва света да спасявам,
да съм с модата винаги в крак,
от душата си да раздавам.
Ставам рано – е, не е беда ...

Пътеката с обрулени листа по нея.
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат ...

Любов от пръв поглед
Здрависване. Усмивка. После гръм,
светкавица в сърцето посред зима.
Небето ме завихри като в сън,
епохи и галактики преминах. ...

-Зави ли я?
-Момент!
-Нали знаеш ,че не съм пушила преди?
-Знам ,няма защо да се притесняваш.Само ще те отпусне и ще те накара да се чувстваш добре.
Тони я погледна и каза: ...

Усещам тишината как ме гледа,
затворена в сърцеподобен глетчер,
напомня ми онази сянка бледа
на хищник, предугаждащ сита вечер.
Дисекция на мъртви думи правя, ...

Мъглявината в
Кристалното Сияние
Борислав Ичев
... Опашката пред кабинета на доктор Стоилов бе доста обширна. Виеше се надлъж по целия коридор. Човек би предположил, че някакъв много опасен вирус върлуваше, тъй като хората основно говореха през маски. Окупирайки така коридорите, оживената тълпа закр ...

Гореше моят дом.... горя.
А после вятърът..... и пепел не остана.
Гребци, гребете.
В нас е черното море - скръбта.
Около нас огромен и прекрасен Океанът. ...

писмо
ти изпратих
по пощата.
празен лист,
в дъното – ...

Малко надалече - две красиви очи,
малко забравени, сърцето мълчи.
Малко щастие намерено,
малко вълнение умерено.
Радост няколко грама, ...