ЧЕРЕН ГАРВАН
На Гьоко
„Скалата днес е малко хлъзгава. Малко! Срещал съм и по-гадни скали. По-хлъзгави. Тук може да се хвана с лявата ръка. Така. Сега да видим къде ще стъпя. Леко, тук някъде имаше удобна стъпка. Да, ето тука е. Ама са сини очите ѝ. По-сини от реката напролет. Ще се набера и ще зацеп ...
Не може друг да ме очаква като тебе.
Не може, мамо. Няма твоето сърце.
Осъдена е майката на безпокойство
за рожба свидна, за дете.
В молитви името ми пламенно изричаш. ...
"Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече."... ("Птиците умират сами")
И ще си я измисля ако трябва!
В очите ти ще си я нарисувам,
ще си повтарям, за да не забравя
"Не фантазирам, нито пък сънувам!" ...
Прегърни ме, бъди в моя ден.
Разгадай ме, познай ме във ритъм.
Подари ме на Бог и чрез мен,
докосни се до звездното сито.
Заключи ме в сърцето на звяр, ...
В памет на моя приятел Едоардо Денчев
Смъртта ще се разшета някой ден...
И не заради друг – заради мен!
За моето последно пиршество,
за моето последно тържество, ...
Двадесет и първи век
Двадесет и първи век брутално размива
всички ценности и отрича грехове.
Оказа се май, че най-много им отива
мъже да са жени, а пък жените – мъже. ...
Облачни птици се гонят в небето,
палави истини в него блестят.
Грее усмивката, бие сърцето,
синьо вълшебство е целият свят.
Чакаш със залеза. Слънцето жали, ...
Такова блаженство е – ставаш от сън
и знаеш: не трябва да бягаш навън
да гониш трамвай, да се блъскаш в метрото,
сама си, но никак не ти е самотно,
а просто си тук и си просто щастлива ...
Една перфектна роза
Едничко цвете прати той след сетна среща.
Най-нежен пратеник му беше този:
уханен, крехък, чист, пропит с роса гореща –
една перфектна роза. ...
На двугърба камила прилича животът ми.
Сред пустиня се влачим, а аз без седло
съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,
с мисълта, че така е за мое добро.
В маранята примамват ме хищно миражите - ...
Аз съм онази нечувана песен
с нежни извивки и галещи трели,
тихо изпята от славей небесен -
звуци вълшебни към теб полетели.
Ти си вълшебната песен, която ...
Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам. ...
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност. ...
Остатъци от детство ме преследват,
развеселени крачат покрай мен,
понякога са тихичко приседнали
или опитват да ме хванат в плен.
Преструват се на кротки, цветни части ...
Зад девет живота и триста врати
заключих сърцето ранено,
лекувам го с билки от сини треви,
под цветна дъга изсушени.
Със изгревни песни, коктейл от мечти ...
Kак тихичко измъкват се минутите
Сгушен в теб и в мислите ми за теб
Как тихичко мечтите ми рисуват
Горещ, пламтящ и ярък рай със теб
Как тихо, ама много тихо ...
Едно мерло във чаша от кристал
Душата ми разтърси из основи
Припомни ми, че някой ми е дал
Но не любов, а чашата с отрова
Едно мерло отключи в мене мисли ...
На утрото сълзите ми горчат...
И слепи са на вечерта очите.
Ръцете ми са тъжни. И мълчат.
Ала нощта не знае. И не пита.
Погребала съм толкова звезди! ...