Остави този дъжд да вали,
всички грешни следи да отмие,
във улуците лошите дни
със измамни надежди да гният.
Нека залезът – стар романтик ...

Мъгла ... всъде ...
и във душите ...!
Питам се, къде
светлината скита ...?
И търся - звездите ...

Щом си до мене -
люлеят ме на люлка
от селско цедило
вързано между
клони на дървета. ...

Тази тиха зима
Тази зима спира времето.
Тихо е, много е тихо.
Събират се в шепа всички
останали ми истински неща. ...

Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, ...

Голямо зло е, Бог да я убие
градушката.
Но тя “до синур” бие.
Вилняла е из нивите, вършала,
и “Стоп!” – до поповата нива спряла. ...

Пак на павильончета в редица
шишчета предлагат се с Перно.
В бъчвичките, смесено с водица,
що вино се лее, що вино!
Дряновици мургави предлагат ...

Бодлива съм била. И зла.
И не спестила думи,
които другите преглъщат.
Засядат ми -
лъжливите, ...

Кучето и днес ще изведа,
А болката си как да я разходя?
Шефа си и днес ще прокълна,
Раната обаче няма да затворя.
По обед до пазара ще отида, ...

,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...

Подземни сили дърпат ме към теб,
мразя те и същевременно обичам,
изтръгва се от мене този остарял завет,
искам те и същевременно отричам.
В клопка хваната, безпомощна, измъчена, ...

Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.
Ти ризата си може да даряваш – ...

Минута
ти е нужна само.
Една минута бяла -
да се опреш
о светло рамо, ...

Ти не искаш, но аз те разбрах.
Всяка дума е сякаш илюзия.
Всеки поглед под звездния прах,
пьт чертае за теб и за другия.
Ти не искаш, но аз те разбрах ...

Илюзия
Тръгнахме по пътища лъжливи.
Запустя тя, нашата пътека.
Никой няма да намери сили
да тръгне пак по горската просека ...

Душите на птиците отлитат
към отворените небеса.
Прегърнати от здрача
и мека лунна светлина.
И дъжд изсипа се пороен - ...

Толкова те обичах, разбираш ли?
Обичах, когато се събуждаше до мен
и чувах гласа ти звънлив в шест сутринта.
И очите ти... очите ти особено на слънчева светлина,
да се губя в тях и да забравя Света. ...

Любовта ми е грахово зрънце -
все убива и пречи на здравия сън,
но гори като яркото юлско слънце
и в най-мрачното време навън.
Не можеш ли да си такъв, кажи - ...

В часовника на миналите дни
завръщаш спомените ти.
На болката не една,
заради която пак ще умра.
За шанс, в последните си дни ...

Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив...

Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...

Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика, ...

Женските капризи са като природните бедствия - удрят неочаквано и смазват първо най-слабите места...
Дори илюзиите са безсилни пред пораженията, които оставят след себе си...
Хората са склонни да вярват на налудничави неща, когато им звучат правдоподобно, но не са склонни да повярват в истината, сам ...

Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...

Насрещни фарове. Мракът боли.
По шосето премазани спомени.
Километри тъга. Защо позволи
от Рая да бъдем прогонени?
Бягат тъмни дървета. Вали. ...

ПРЕЛЕТНА ПТИЦА
Имам душа като прелетна птица,
но не отлитам на юг.
Гледам нагоре към дългата жица
и не помръдвам от тук. ...

Цялата съм в рани от предателства
и душата е раздърпано платнище,
кално от измислени приятелства,
дето с думи само те разнищват...
дето само влизат във очите ти, ...

Шепотно да ти е в мислите, в косите,
във случайни мигове, изтрити
от живота със внезапна гума.
Шепотна да ляга помежду ни
все оная дива, луда жажда, ...