Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата в очите ми присвити
угасваше... умираше Детето...
Когато ти садеше маргарити, ...

Когато аз си ида,
те моля тихо остани.
Бъди света,
за слепия бъди ти книга;
за слънцето бъди; ...

ДНЕС
Колко празен е градът
с неговата гола пустота,
като сянка е димът -
черен като въглен сред снега... ...

Ти изчезна от света без време.
Ти оковите с перо разби.
Ти пред тях не падна на колене.
Ти разтърси хиляди съдби.
Днес, по стъпките ти щом закрача, ...

ПОВТОРИЯ
Туй, „щом е повтория, хич не ми хвали я” съм го чувал от дядо си, ама аз от него всякакви работи съм чувал, най-вече кога си седях скрит под масата. Сетих се за тази му лакърдия, още докато тургаше мастиката с айрянчето отпреде ми, а аз се опитвах да се сетя, откога не съм му зървал очите н ...

Имам един приятел. Добро момче, даже страхотно, но упорито отказва да пусне детето в себе си да си отиде. Просто не иска. И колкото и да говоря с него, колкото и да му се карам - не иска... и туй то. Вбесява ме, побърква ме понякога. Но Милчо е най-добрият ми приятел. Той е оня, който ще ме мъкне пр ...

Понякога си мисля, че ако бях откачил, всичко щеше да е много по-просто. Но не беше. Не виждах нещата да са извън реда си, но знаех, че не са на място. През цялото време усещах в себе си някаква празнота, която не само че не изчезваше, но като че нарастваше. Струваше ми се, че не живея нито в минало ...

НАШИЯТ ВЛАК НЕ Е ТРЪГНАЛ, ТОЙ ДАЖЕ СЕ ВРЪЩА НАЗАД!
Човечеството е забравило, че има кръговрат в природата (това преди време написах тук, във форума).
Но човека, като участник в кръговрата е забравил, че всеки процес има своя скорост и природно обусловен обем. Той си представя, че всяка дейност може ...

На улицата прося в бетонен, тъмен град
и хора, що работят от изгрев чак до мрак,
даряват ме със поглед или с някой друг петак,
колкото да се заситя със насъщен хляб.
Но идва вече зима, потъва всичко в сняг, ...

Today the Revolution dies,
today the healthy mind begins.
For what was wrong and faulty,
there is no future tense for sins!

Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!
Най-истинско е циганското лято. ...

Влюбеност
Исках обич и обич раздавах,
исках прегръдка, в прегръдка премалях,
мразех злостта и злостта ти повалях,
исках отговор, въпрос неправилен задавах. ...

Нека музика нежно звучи
и китарите нека да пеят,
и прекрасно е - в съня ми си ти,
а ръцете ти ме люлеят.
И притискам те до сърцето си аз ...

Снежинки. Хората са снежинки!
Замръзнали капки живот!
Реят се самотни и падат...
Трупат преспи! Камари от самота!
Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед! ...

Не е любов.
Измислила си го насън.
Не е любов.
В главата ти е само.
Измислила си топлото му рамо, ...

И какво като се искаме...
и мислим все един за друг,
като всичко помежду ни е обречено,
до тебе има друга, а до мене друг.
Невъзможни сме, а търсиме причина ...

Барабанен звън от ромол
на тих дъждец,
вплел отминали мечти.
И воал от студена хлад,
превърнала спомени ...

Приятелството, казват, не е всичко,
приятелството, казват, е до време.
Щом полза няма веч' от теб човекът,
захвърля те и никак не му дреме...
И тук готова съм да споря безрезервно, ...

Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш ...

Отгоре слиза слънцето червено,
аз крача из полето свечерено,
запътена към детството далечно
и ми е някак тъжно, безутешно.
Минават бързо като кинолента ...

Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко. ...

Неоткрита... ненамерена...!!!
Вечно ти ще скиташ, тайни преоткриваш,
истината е в очите ти, умело нагона си прикриваш!
Искаш истинска да е и непорочна,
а в същността си да е покорна, но сочна. ...

Мъничка сълзичка
Мъничка сълзичка
рисува копнежите ми.
Тихичко капва на устните ти
и те целува, целува, целува ...

Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих, ...

Бутилка със уиски...
Какви са първите ти мисли?
Догарящи цигари в пепелника,
смехът ми в малката ти стая,
разпалено разказваш нещо ти, ...

Дори да съм на края на света,
дори да съм на друга планета,
пак теб ще обичам
и сърцето ми за друг не ще тупти.
За чужди ласки не копнея, ...

На Ц.П.
От известно време вече
твоят поглед не отпраща
обич същата към мене, а ме гледа
отдалече, и тъга ме пак обхваща. ...

Той е всичко, което не исках, и исках във времето...
Той е Дявол и Бог. И живота ми в хаос превръща.
Разпилява ме, после засяда на бучки във гърлото.
И на болка и радост ухае... Едвам го преглъщам.
Той ме гледа с очите на всички листа по дърветата... ...

Защо си тук? Нали не можеш вече
да видиш в мене другата половина.
Нали животът те притискал всяка вечер
семейни снимки да нареждаш над камината.
Защо си тук? Нали открил си пътя, ...

Зимата дойде. Тя е красива, ослепителна и елегантна, същевременно студена, мрачна и потискаща. Как ще я възприемеш зависи от теб самия. Дали да се оплакваме от времето, или да се радваме на емоциите, които зимата ще предизвика?
Коледа наближава. Повечето хора биват обзети от празнично настроение. Ко ...

Антимолитва
Сълзите - изплакани.
Спомените - забравени.
Истините - подправени.
Душите - продадени. ...

Не ще ни се случи във този живот,
но колко му е... Ще почакам...
Любов ако е – не умира във гроб
и тяло си взима под наем...
И хвърля му дрехата – спомен протрит, ...

Научих се да крия в тъмното
сълзи, неволи, тегоби.
Подреждам ги във скрин изискано,
поставям етикети и графи.
Във дясно са хапливи забележки ...

Завърших с отличие, останах доволна.
Изпълних една своя детска мечта -
да стана учител, да бъда "водача"
на малките дето откриват света.
Разкривам пред жадните погледи блеснали, ...

На теб -
която мисълта ми спираш
и жадното сърце обръщаш,
която погледа ми осветяваш
и блясъка му ти засилваш, ...

Ми, бръмнах му! Така подадох газ,
та чак елите горди се втрещиха,
а зайците, изпаднали в несвяст,
за тапи гъби в ушите си набиха!
Но, чакайте! Избързах аз! ...

В синята нощ, покрила морето,
докоснахме устни - същински пожар.
Отново сме млади, а ти си момчето,
което ми даде нощта като дар.
По пясъка влажен пристъпваме тихо, ...

Бяла птица
Необятна Вселена в теб аз търся,
в топлината ти притихвам и бродя,
сърцето ти дланите ми сгрява,
от ръцете ти нежност извира. ...

Разплачи ме, това най-добре го умееш,
и се радвай на мойте сълзи!
Израз на сила, която владееш,
или безсилие в мойте очи?
Назови ме жалка, виновна, страхлива, ...

В това пиано имаше фабрична грешка - единият от клавишите му звучеше фалшиво и никой не можеше да поправи настройката на тона. Бяха се опитвали всички учители по музика, които през годините преподаваха в училището. Накрая всеки се отказваше и така пианото остана да събира прах в мазето. Докато там н ...