Искам сутрин до мен да се будиш,
да ме поглеждаш със поглед красив,
да докосвам устните твои.
Искам да те направя щастлив.
Добро утро да казвам с целувка, ...

Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично... ...

Недей да ме придърпваш към претръпналото си тяло, че ще вземеш да ме изгориш с твоите прословути пръсти-факли и пак ще ме оплетеш в докосвания, ръце и чувства.

Ясновидка
Видях се във очите на момиче.
И хукнаха годините назад
към изгрева на първото: „Обичам те!”
Видях очите на момчето. ...

СТАРАТА ЧЕШМА
На камъка на старата чешма
замислен старец кротко е приседнал,
а погледът му - пълен със тъга -
далече в миналото се е върнал... ...

* * *
след дъжда
събрани пръстите
на лалетата
Честит Лазаровден!

И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява ...

Тревожна мисъл-
остра игла пронизва
ума и сърцето.
***
Изкачвам връх. ...

Адресирано
/до усмивката ми/ :))
Благодаря на Бога, че остана
и в лошо и добро до края с мен,
че идваше (най-често без покана) ...

СУЕТА
Безропотно върти се
колелото на Съдбата.
От сънят ми неспокоен
събуждам се - в нощта. ...

Роса солена и роса горчива
Очите ми изгаря, ослепява.
Сънят ми - скършен клон в стихия.
Извиках ти - не си отивай,
Целувай ме и всичко да забравя. ...

Видях през призмата на повехнали листа,
там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...
Може би тази забравена мечта е знаела,
че някога през призмата на повехнали листа
ще бъде обсъждана от посърнала душа. ...

Мократа трева пречупва се жално под мен.
Пейзажа нереален хванал ме е в плен.
Приятен хлад по кожата ми се разлива
и като че ли леко ми се доспива.
Затварям очи и мрака съвсем ме обгръща. ...

Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само! ...

Отново те чакам готова за среща.
Отново те моля, танцувай с мен.
Онзи танц, в който ти ми прошепваш
скрити тайни от Святия Дух
и повеждаш ме в непознатия ангелски свят, ...

Морето бляскаше
със бяло -
във инак синята си самота.
И тихо пляскаше
със пяна - ...

КАК ДРУГИТЕ ГРАДОВЕ СТАВАТ БОГАТИ И ИЗВЕСТНИ
Уважаеми читатели, няма да се уморя да давам добри примери от други общини. За пореден път ще говорим за Трявна. Този път темата е „Как да станем по-богати и по-известни с пари на Европейския съюз?“. Отговорът не е много сложен. Просто правим подходящ про ...

Не ще ли аз забравя твоите очи,
устните ти нежни, върху моите били.
Целувките ти, тъй преплетени в лъжи,
останали са само в спомени.
Сладък бе вкусът на тази болка, ...

Гледам как растат децата,
вече тридесет години,
като гъбките в гората,
като цветенца в градини!
Есен цъфнат, пролет вържат! ...

Послание
Коя чудодейна ръка сътвори
тоя свят от звезди, пустота, светлина?
Кой в бездънния Космос все бди?
Кой живота дари с топлина? ...

Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той д ...

Мирише на дъжд и цигари.
Някак си свежо е.
Някаква морска тъга.
Такава:
за спомени; ...

Натъжих се, незнайно защо…
В полет, виждам, са птици отново.
Сляпо стъпва, на края само,
пак се влачи “ненужното” слово.
И къде в този път ще ме спре - ...

Защо ме караш да те пожелавам
Защо не кажеш стига, край, да спра,
върви си, махай се, не уважавам
жени които падат без борба.
Защо разпалваш цялото ми тяло ...

ако лентата
онази филмовата
се скъса
преди последния
от всички последни ...

Можеш да забравиш мойте думи,
а да помниш моето мълчание,
да забравиш хубавите мигове,
и да помниш тези на страдание,
може да изтриеш всички спомени, ...

Ако се пресегнеш
и мечта докоснеш
с пръст.
Било ли е мечта
изобщо? ...

Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...
Пренебрегвах раните, тялото бе сякаш чуждо,
Не дадох нищо от това, което му бе нужно.
Имах криле, но някой, някога ги отряза. ...

Вериги призрачни оковават безжизнени
различните хора и ги правят невидими.
Възпрете се или детското у всеки ще умре.
Пълнете празното, мразещото си сърце,
бъдете на себе си най-вече верни, ...

Той има естествено бяла коса
и носи обувки без връзки.
Говори си с паяка, сам и на глас,
и тихо си "чупи" пръстите.
В очите му има пленени слънца, ...

В прегръдките на нощта и споменът заспива,
сънят краде погледа, вперен в тъмнината жива.
Безмилостно стяга душата между четирите стени,
негодува в тишината, реалността набързо да смени.
Колкото по-далече е утрото, то и сънят е по-кратък ...

Насилваш ме да правя
Нещата, които ти харесваш
Насилваш ме да ги правя
Знаейки, че аз не ги харесвам
Насилваш ме и не ...

Не искам народа да страда.
Не искам човешки сълзи.
Не искам да има тегоби.
Не искам да има злини.
Аз искам да има надежда, ...

Тръгнеш ли веднъж, тръгваш си завинаги…
Не искам да си тръгнеш,
Но не ме приковавай в чужда сянка!
Искам само да не търсеше единствено мираж,
Изгубен в простора на твоите мечти, обграден от отровна пепелянка ...

ТРЕВОГА
Завихрят се бури. Светкавици. Мрак.
Градушка заудря - забива в земята.
Облаци тъмни снижават небето,
приказки мрачни - сънува детето. ...

Пролет - Тя.
Онази кокетка - отвън,
мами златистия залез.
Красива, като фея от сън,
не мисли за края фатален, ...

От някакъв съвсем случаен дъжд
заченах безпосочна пеперуда,
заченах липса на узряла ръж,
заченах път, по който да се губя,
заченах акрофобни* върхове, ...