В косите ти, миличка мамо, сребреят
успехите мои и моите грешки.
В сърцето и в скрина стар си събрала
спомени детски и момичешки дрешки.
В очите ти, мамо, смело политат ...

СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача. ...

Прости ми, Господи,че съм непокорна твоя дъщеря!
Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!
Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!
Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като съ ...

Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...

Телефонът звъни.
_ Ало... Тате ти ли си? Татееее, катастрофирах, човек убих, полицаят иска 2000 евро да ме пусне!
_ Че откъде пари? Ти всичко изнесе. И чергите и контактите и крановете... И телевизията продаде!
_ Каква телевизия....
_ Новата, каква! ...

Любовта ми е чакала теб…
единствено теб, скрита тук... в сърцето.
Живяла тихо в унес лелеян,
да те познае и като слънце засвети.
Любовта ми в съзерцание чисто ...

Хлябът- българска традиция .
На масата на цяла нация .
От родно брашно замесен.
С любов майчина омесен.
Житни класове в Добруджа посяти, ...

Ежедневки 36 (Специална селекция)
1. Маскирах се, като Джо Байдън... и ме хвана деменцията...
2. Маскирах се, като Путин... и опънах всички съседки...
3. Маскирах се, като Пеевски... и опознах народната "любов"...
4. Маскирах се, като крал Чарлз... и започнах да харесвам камили... ...

Всичко можеш да скриеш зад усмивката си, чедо.
Всичко! Но само от чужди очи.
От себе си обаче, не можеш да се скриеш.
Колкото по-широка е усмивката, толкова по-отворени са очите.
Защото на ръба на клепачите се е надигнала огромна стена от сълзи. ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 13
-Ставай либе,да одим на плаж.-
-Не мога скъпи,днеска съм неразположена.-
-Лошава работа,но докато ти си в блокаж,
аз,такова...там,с някоя друга не може ли...?- ...

РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...

В съня ми крехък плахо ти ела -
тръгни по сребърната нишка на душата,
ще те наметна с моя звезден шал,
откраднах го от нимфите на необята.
Вземи протегнатата ми ръка - ...

Ало, ало!
- Добър ден! Обажда се дежурен полицай (някакво име). Кое от децата Ви кара автомобил?
- Марин, Марин Стефанов Иванов, защо? - скалъпих някакво име. Нямам син.
- Има ли някой по-млад член на семейството при Вас или сте сама, да обясня подробно за какво се обаждам?!
- Да, дъщеря ми. Жениии, ...

Последната чаша беше изпразнена, последната песен беше изсвирена.
Всички емоции се отдадоха на тъмнината на нощта.
Мечтата ти остана в очите ми,
лицето ти в съзнанието ми,
гласът ти в ухото ми и огънят, ...

Някой някъде днес
изтри от паметта ми
образа на врага.
Ами сега?
Някой ограби страха ми ...

Създадохме си приказка щастлива,
Свят изпълнен с красота и смях,
Където музика с любов се слива,
Горчиво- сладък беше този грях.
Сън ли бе или реалност? ...

Изкачих се високо , високо,
нейде над Ощава .
Поседнах си кротко ,
и огледах се наоколо , както подобава.
Въздухът беше чист и свеж ...

Философите отдавна говорят за форма и съдържание. Но що е това форма и що е това съдържание, те не могат да ни обяснят смислено. Спомням си как най-големият наш философ
/вече покойник/ - Бернард Мунтян, комуто комунистите не позволиха да израсне в научната йерархия, до позицията, която той безспорно ...

Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...

Ех, остаряваш, момиче,
а надеждата още я влачиш
и всеотдайно обичаш.
Е, понякога плачеш...
Но след сълзите пречистена, ...

Има обич която, не признава закони,
а прегръща с усмивка - поредният ден.
Целуваме в сънища своите спомени
и живеем живота добре осланен.
Обичаме бавно и претегляме всичко. ...

В сичко ехти.
Р еката шуми.
Е легантно живота кипи.
М ечката спи .
Е лена крехко пристъпва. ...

Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...

Не ми е нужна гола суета,
тщеславие съвсем не ми е нужно.
Боса да тичам в росната трева,
светулчици да бъдат мое чудо!
Не са ми нужни слава и пари. ...

В мен се е вселила някаква неопределима страст.
Погрешна, но всесилна, енергия заклещена у миша клетка.
Имам нужда да я пусна, да й дам свобода, но…зная, че зове я крах.
Твърде е абстрактна, от сюрреалистична нишка изтъкана.
Преследват ме очите на онова създание, ...

Малка си за обичане момиче.
Носиш нежност на кокиче.
Красива пролетна магия.
Любовта е огнена стихия.
Пази си ревностно крилцата. ...

- Сине, трябва да учиш език. Виж Гошко, ще учи в Кеймбридж. Ами ти, тук ли мислиш да си останеш?
Учителката ме мъчи с едни думи, а на мен нищо не ми влиза в главата. Гледам с интерес „как съхне боята“ и чакам да свърши часа. После излизам навън. Пролетното слънце погалва страните ми. Те стават румен ...

ослянят се на
любовта – обичат и
доброто бранят

в розово-бели
цветчета и дюлята
цъфна – напѐта
гиздава дюльо –
ле – дюльо – с цветчета на ...

По-добре - двойки
в училище - нежели -
двойки в живота,
за да не страдат
сърца от провали - и ...