“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...

Ще дойдеш ли,
когато ме няма?
Ще носиш ли цвете,
каквото и да е?
Ще седнеш ли до спомена за мене? ...

Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...

Не ми крещи, не обиждай,
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...

Лято бе -
а тя сама с безкрайното море.
Лято бе -
усеща се кръженето на птици.
Лято бе - ...

Село Воден днес гори,
каква ирония, нали?
Хора, животни, бягат,
някак да се спасяват.
Но огънят ги обгражда, ...

В моменти на изпитания се вижда
каква стойност имаш, дали си годен!
На пострадалите никой не завижда,
тежка е съдбата на човека народен!
На хората къщите пламъците изпепелиха, ...

Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...

Ето ме отново, в главата ми строя стена,
между мислите ми, спасявам детската мечта.
Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,
в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.
Домът ми пустее, не живея в него, а в ...

Не ставам за обичане, любими,
не ставам за дуели на честта,
ако към теб посегна, спри ме!
Ако ли не, залиташ в пропастта.
Не ставам за цветя и свещи, ...

За жалост, има констатация-
запада бързо нашата нация
и мнозинството от народа
направо си е ,,гола вода".
Аз пич съм готин и красив. ...

Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...

Говори!
За теб, за изгрева, за Бог,
за двама ни, за цялата Вселена.
За Истина, създадена с Любов,
която сред безкрая е родена. ...

Дядо,разкажи ми за онова сушаво време,
когато по Илинден рукваше дъжд...
Нали спомените са в душата ти бреме?
Дядо, защо се разплака на мига изведнъж:
нима Свети Илия тогава дойде от небето ...

Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...

МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...

Да те забравя, нямам сили
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти. ...

Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града ...

И така..
Той я четеше, а тя се усмихваше.
Не беше точно разговор,
в който водиш диалог.
Но тя и без това не обичаше, ...

Ех, да беше и ти Християнин!
Че да мога да ти споделя -
как на Господ все се моля да си мой и да те имам.
И как навръх Великден аз слушам камбаните,
които весело шумят из малката църквичка ...

На Дамян
Как бързо нижат се годините,
без твоя поглед миличко дете.
Като пустош при бедуините
е нашето посърнало сърце. ...

Докосвай ме нежно, само с поглед и усмивка...,тъй както дъждът докосва зрялото грозде през юли, топлият дъжд с влажният дъх на свобода. Аз съм забраненият плод и лудостта, която ти връщат спомена за младостта. Разцъфваща илюзия в очите на дете, остаряло за миг, отново се събужда...Треперят устните н ...

Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...

Била си ми майка във дните значими,
когато живели сме в минал живот.
Във този сме близки и много любими,
от нежност обзети сме,мъж и жена.
А днеска и утре дори да умирам, ...

Обичам си децата... и техните деца!!!
Защото те са моето, което искам да
оставя на Света... Истинското.
Не търся разбиране, не за това!?
Как искам обич да тържествува в Света. ...

Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми, ...

Раздялата мирише на липа,
на дъжд, отчаяно залял тротоара,
на стиснатите зъби и кръвта,
която вкусваш малко след шамара.
Раздялата е в пустия и тъжен бряг, ...

Обожавам те наесен
и във всичките сезони...
Под стрехи без птича песен
сред тайфуни и мусони...
Обожавам те в октомври, ...

Прости ми...
Непоканена пристигам...
Просто следвам порива
на Собствената си Душа...
Незнайно как... ...

Искам държавата ми да цъфти,
но да стане това явно не е лесно!
Но може да се сбъднат тия мечти
и ако тъй стане - това ще е чудесно!
С усилия, воля, мъки държава се гради, ...

Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...

Как ожоги на побелке, непонятны как и я…
Молчат Дома - ''Клетка''
Врати и етажи,
безконечни миражи:
Дълбоко в сърцето ...

Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...