РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...

Бялата лястовица
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...

Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...

Скитникът арменец 52
Пролетта вече чука на вратата. Е, някъде вече е дошла, на други места даже е отминала, но при мен тук отвъд океана, в близост до ескимосите, все още е зима. Вчера цял ден валя сняг и натрупа около 10 см. Но още малко, още няколко дни и “на нашата улица ще настъпи празник”!
Време ...

В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло,
извикала мама високо и ето ме мен,
мъничко слънчице с пухкаво тяло.
Щом съм пристигнала на белия свят, ...

Като грак на черна птица
прозвуча телефонният звън,
че оредяла е нашата редица,
получих вест като гръм.
За приятел стъпил на земята ...

От утре ще съм по-красива,
по-весела и по-добра,
а този свят ще ме разсмива
с безкрайната си суета.
От утре ще съм много смела, ...

&&
Онова, което крепи човека в моменти на емоционални кризи и житейски катаклизми, е чувството за собствена значимост. Някой може да ни обиди, да ни нарани, да ни унижи, но не и да съкруши духа ни, стига да не се предадем сами. В такива моменти се оглеждаме в очите на хората от близкото си обкръжени ...

Във света виртуален те търсих
и попаднах на профила твой.
Там очите ти, нежно присвити,
пак се срещнаха с погледа мой.
И изтръпнах от новата среща. ...

Едно дете, жена,
неземна красота!
Две очи - цветя,
аромат на истинска душа!
Две ръце - ...

С гьон-сурат,
екстремно,
си почна мандата
кметът Ме-х-лемов.
Вдигна глас като меч ...

Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче, ...

Мислите ми, пусната вода в тоалетна чиния,
отнасят ме към канализацията на подсъзнанието,
в което плуват кафявите екстременти
на останките от онова Аз,
за което се твърди ...

С облака съвсем случайно аз се срещнах,
бях тръгнала към селища наречени с имена,
но тъй се случи , че при мене слезна ,
прихвана ме с нежни пръсти и взе ме в шепа,
с топлата си длан нагоре към небето ...

Позвъни се на пътната врата. Станах да я посрещна. Бях отчупил три клонки от маслиновото дърво, завързани с червена панделка. Кирия Пелагия, стройна, изпъната жена, с малко меланхоличен поглед в големите си тъмни очи. За мен си, я бях определил като Мелина Меркури от филма ''Зорбас'', по -точно от к ...

Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя, ...

Потънала съм цялата в нега.
Със заключен профил съм във фейса.
Отидоха си стихове, слова
с димът от ауспуха на рейса.
А може виртуалният апаш ...

В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование ...

Събудих се обзет от самота,
Отровен от настъпващото утро.
А утрото е по мъдро от нощта,
В която сенките на мъртвите потъват.
Оплитат се във мрачната снага, ...

Припкам надолу по стълбището, ех няколко дни празници, плюс събота и неделя, голямо бачкане ще падне и няма да мога да си преброя парите.
На паркинга съм, тъкмо ще слагам каската на главата . По тротоара госпожица Артемис, красивата аптекарка, полюшва се на дългите си крака, оглежда се неадекватно, ...

Ж И В О Т Н А З А Е М - 2
Нижат си се годините,
а ние от цялата ни компания
все така се още събираме
и бавно,но сигурно остаряваме. ...

Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...

Следобеда не ми отнемай-
внезапно ще изстина,
като изключена машина.
От тока ми не вземай.
не ми звъни по телефона- ...

Със медни клюнове на светли щъркели
послания предава пролетта.
Строят гнездата птиците до мръкнало
и сякаш с чук потропват „трака-трак“.
Над цъфналите дюли зрее слънцето ...

Така или иначе
Ще преживея, приятелю и без тебе,
без престорените усмивки,
без утешението лукаво,
защото не съм го искала. ...

Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...

Художник рисува
с метла по праха̀
на Земята...
Зачѝсти я, ала -
все к`ърви по нея - ...

Аз найдох те - тъй дивна, многодъждна.
Сърце лъчисто подарих ти смело.
Дочу Христос молитвата ми тъжна
в порухата на родното ни село.
Без всичката остала тежкотѝя ...

СЯНКА В МОКРОТО УТРО
Почуках на вратата ти случайно.
Измокрена до кости от дъжда.
Пухтеше на кюмбето весел чайник.
Катанецът заяде от ръжда. ...

Скитникът арменец 51
След няколко месеца ще навърша 87 години. Сериозна възраст! На тази възраст човек трябва да спре за малко, да погледне назад и да направи анализ и равносметка за изминалия отчетен период.
Какво забелязах при тази ретроспекция?
Родителите ми са “изгнаници клети”. Те са арменци из ...

Болка
Ех, защо ли болката не спира,
защо ли все във нищо не върви?
Животът толкова ме депресира
и толкова жестоко ме боли. ...

ЛУДИЯТ ПРЕД ХРАМА
... а пролетта се случи зла –
натресе се със гръм и мълнии,
след тях и жълтата мъгла
бинтова долове и хълми, ...

С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...

Заваля пролетен дъжд...
сребрист с надежда упойващ,
в коренищата приплъзна се пръв
и изпълни ги с тонус затрогващ.
Потоци душевни, небесни... ...

Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...

Бяло е. Светло е.
И не боли.
Сянката следва ме.
Както преди.
Срещам се с хора ...

Принцесите не плачат, това е защото кралиците взимат тяхната болка. Колкото и да се опитват дъщерите болката си в очите си да скрият, майките виждат я в сърцето им и само с една прегръдка успяват да я прехвърля и вместо тях да я изплачат.
Принцесите не плачат, но за сметка на това кралиците се затва ...

Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта, ...