Изгори душата ми
Изгори душата ми,
остана пепел…
И сърцето ми
от обич се стопи! ...

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...

Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел, ...

След сянката ми никнат ветрове…
Заглъхват стъпките ми в мрака…
Едно прозрачно, тръпнещо перде,
от вятъра милувка чака…
Надеждата промъква се без звук ...

Когато днес в България се пита,
кой, колко точно, от къде е крал...
Тогава политическата свита,
издига клоун – не и тук живял.
Та… С риск да се изложа ще заложа, ...

Къде избяга, моя музо?
Уплашена ти онемя
Изостави душата заключена в клетка
на неизразима мъка и самота
Изостави я, щом стана страшно ...

Почти по време на дъжда,
под сребърните струи,
едно момиче бяло
изтича разперило ръце,
към момчето засияло. ...

Денят ми бе забързан и през пръсти
претупа всичко. И не му е жал.
Поляга здрачът тихо, слага кръст и
запалва клада. Стихове горял.
Дали защото идва нощ и в мрака ...

Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...

Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...

И какво, ако всяка стъпка в тревата,
тихо напомня за теб...
И какво, ако губя войната,
дори да избягвам навред...
И какво, ако в лекия вятър, в нощта, ...

Стига вече до късни доби
да решаваме на математиката трудните дроби
и най - различни там сложни уравнения
с едно, две или три решения.
Ваканция е! Дойде лятото вече! ...

Толкова много
бездушни и толкова
много послушни
във време на гнет,
нищета и войнѝ... О, ...

Питаш какво за мене е той?!
До него, каква точно съм жена?!
Запомни - единствен се оказа герой
и любовта му единичка оцеля!
Смелост намери да ме пожелае, ...

Аз всяка нощ мечтая във съня си,
но оня ден направо прекалих:
Сънувах как - далече от дома си
в таблета съм отворил нежен стих,
и го чета на хубава кенийка, ...

Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...

Ако нямахме никакви уязвимости нямаше да имаме и нищо
Когато човек каже, че животът няма смисъл, нали има предвид по-скоро, че не вижда, не усеща смисъл. Но проблемът не е ли, че даже и да вижда, усеща смисъл, може да се заблуждава, а също, че усещането може да е временно. Да се заблуждава, в смисъл ...

Има дни, които от сутринта тръгват плавно и безпроблемно като „Мерцедес“, но има и други, които потеглят като стар раздрънкан камион с грохот и с притеснение дали ще стигнеш до края. Моят се случи от вторият вид. Сутринта преди да изляза за работа жената ме целуна и каза:
-Нали не си забравил за дне ...

Таз сутрин омесих чудна пита.
Такава, че да оближе пръстите си крал.
Със масълце и сиренце е свита
Не си ли я опитал – ти не си живял.
Готова съм главата да заложа, ...

Ти днеска настървено пита
кой, какво, кога и как е крал
и защо тъй безцеремонно беше свита
лейката във къщата, където си живял.
Аз готов бях всичко да заложа, ...

ИЗКЪПАНИЯТ В ПЕРЛОВСКА РЕКА
... тържествен като черен мерцедес,
дойдох ти, мила, в София с експреса.
Но ти дори не ме посрещна днес? –
не знам какво във мен не ти хареса. ...

На абитуриентската бяхме само момчета. Отидох със старата Шкода. Нямах гадже.
На сутринта хванах първата кометата за Бургас и се качих на м/к „Елена“ за стажантският ми рейс.
Бях на долният канижел, естествено по двама в кабина, аз и един моторист, който беше в нощната вахта. Филистрина половината в ...

Ултрамодерно,
списание лукс.
Задоволява и
най-жълтия вкус.
Със спектър е респектиращ, ...

Вън е пролет
Вън е пролет – красива и нежна,
със цветя от ефирни мечти!
Вън е пролет - такава безкрайна,
във която със мене си ти. ...

Отново с кончетата дълги дни
и принц, и шут един до друг пътуват.
Преборват бири сто по механи,
по ханове затънтени нощуват.
Момиченце със шапчица червена ...

И в миша дупчица съм свряна,
по-малка няма накъде.
Мълчанието ми е рана
и нощ след нощ съня краде.
И дипломация съм цяла, ...

Някога имаше фрезисти, стругари,
ама тогава бяхме другари.
Днес инфлуенсъри градят кариери...
Е, с господа и Бог не се мери...
Времето минало е опасно, пожарно. ...

Живеем смели в купища лъжи,
разплитаме въжето на съдбата,
а някой хвърля ни трохи,
залъгва ни и ни премята.
Но тленни са парите жалки. ...

Cтремежът към властта ни обладава,
като странен и двуличен джин.
Със съвестта ни той се подиграва
Доказва, че властта е вечно правa,
че съвестта горчи като пелин, ...

На Стилияна Николова – Стили
Браво Шампионке, Голяма Лъвице!
Ти си най-динамичната на килима,
мечта за много ще е, да са ти вице,
имаш потенциала, да бъдеш непобедима! ...

Мето беше днес в невероятно добро разположение на духа. Нещата му вървяха като по ноти. Престижното издателство Springer подготвяше издаването на капиталната му научна монография "Нулите на супердзета-функцията". Трудът на живота му. Около 1859г. Бернхард Риман беше отпечатал знаменития си мемоар по ...

Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...

Край пустия друм на дедите
уханни цветя не цъфтят.
На капище древно стените
порутени, в бурени спят.
Ще вейне вечерник полека, ...

Ти си моят дом
Моят дом е в твоето сърце!
Моят дом е в твоята душа!
Моят свят и моето небе!
Моята жадувана мечта! ...

И ето, дойде денят, в който щяхме да погребем моя баща. За първи път от 30 години се събрахме цялото ми старо семейство -- аз, майка, сестра ми и за последно баща ми, макар и в затворен ковчег. Денят бе слънчев, но ветровит. С нас бяха и жена ми, както и сина ми; и с това се изчерпваше траурната про ...

Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.
Добротата си не мога да заложа, ...

Шедьоврите не раждат се за ден
Но погледна ли те теб, като шадраван извират те от мен
Моя музо, от вълшебство изтъкана
В очите ѝ морето, а в душата - океана
Искам аз да опозная ...

Summum ius summa iniuria *
Цицерон
Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен ...