Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...

След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...

Ежедневки 82
1. Маскирах се, като тапет... и ме опънаха на стената...
2. Винаги казвам мнението си... но никога нямам такова...
3. Дневна птица съм... но водя нощен живот...
4. Задоволявам се с малко... но в големи количества... ...

Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...

Легна слънце и луна през облаци вечер крие се
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...

Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...

Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...

Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете - ...

Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...

Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...

В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората чес ...

Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...

ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...

Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...

Дебелогъзата полит свиня
тресе сланини от корупция,
грухти с лъжливата уста
и след морална липосукция
уроци за морала води, ...

Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...

Рисува ми се дъжд, стрехата споделена,
разхвърляни на пода дрехи…
признание как ни болеше разделени
и как са топли пак ръцете ти и меки…
Рисува ми се тъмен натюрморт – ...

Събирам си живота
в шепи
и мислено вървя назад
комедията свършва
ето, виждам края ...

Един самотник в нощта бленува...
Животът е прекрасен филм.
Душата му любовно ехо сънува
с "Приказка на Братя Грим."
Нима и аз съм самотен зрител? ...