За Женската любов...
(разсъждение по зададена тема)
Загадка е всяка Жена на Земята
и век да си с нея- е пак непозната!...
И първо донася нектар за наслада, ...

По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...

ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...

Моите мъже не са малко.
Добре познавам всеки един от тях.
Да гледам само, колко жалко,
че с един поне не извърших грях.
Вярна съм, за мен нехарактерно, ...

Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.
Векове те очаквам и съм жив затова, ...

МИЛОСТ
Улових на Живота юздите
и обърнах на земното гръб,
преди да почерня и дните –
ще заскита духът ми беззъб. ...

Слънцето отдавна се беше скрило зад необятния хоризонт. Небето беше придобило призрачни краски. Излязох навън, с надеждата, че ще видя Млечния път в пълния му блясък. Погледнах над главата си и видях доста звезди, които обаче бяха странно замъглени. Озъртах се наляво и надясно и пред очите ми се мяр ...

СОЛНИЦА
Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира. ...

Усмивка ли е, Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...
Прегръдка ли е неговото това? ...

Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...

ШАМПИОНИ ПО ПРОШКА
Абсолютни световни сме
шампиони по прошка:
простихме на Царя,
простихме на Тошко. ...

Живеем - криво-ляво, долу-горе...
Полуоблечени. И полуголи...
Със нас е партията... криво-лява...
И бесни дяволи ни управляват...
На Изток се покланяме дълбоко... ...

Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...

Боря се за глътка въздух.
Затворена съм сякаш в клетка.
Недей ме пита - бягам, бързам.
Сигурно съм жалка гледка...
Безпомощна се защитавам, ...

Като ледена вихрушка
от твоята любов
душата ми се люшка.
Няма и пъртина.
Затрупа я лавина. ...

Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка ...

Разтваря се
като утроба
утрото.
От дълбините му
се ражда ...

Не се научих да прощавам
дори сега бездумно те мълча
тя жаждата невинаги засища
невинаги пречистващ е дъжда...
не се научих – всичко е до болка ...

Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях...
С мастило и перо алъш-веришът ...

Първата любов е тъй омайна,
като първата цигара,
една целувка, едно дихание,
една дума, примижала от
мълчание, ...

Обичал съм друго момиче...
Бях женен за друга жена.
По улици други съм тичал.
Живял съм в различна страна.
Аз мислех, че вече е късно - ...

Родих се гол. Родих се беден.
Сега си имам дрехи бол.
Избрал съм вече пътя среден,
постлан със захар и със сол.
Богатството си е във мене: ...

Внезапно ме прегърна юли,
горещи тайни зашептя.
По мургавите летни скули
сълза самотно затрептя.
С крила тревите ни завиха. ...

В небето злите сили спорят.
Стъмни се целият екран.
За тъмното над нас се борят
с гнева на този свят събран.
Вселената е разярена. ...

ИМПРЕСИОНИСТИЧЕН СОНЕТ
Знойно лято алчно ме поглежда и без милост ме изгаря.
Няма вятър, нито ручейче наблизо.
Влакове не влизат вече в мойта приказна доскоро гара.
Облаче в простора си не виждам. ...

Моето коте
блъсна саксия,
вкъщи настана
пак олелия.
Докторът каза: ...

КРЪСТОПЪТ
Още чувствам да пари дъхът,
който ражда любовни ветрове.
Край теб сега е морски светът
и писък на гларус пак ме зове. ...

Сърцето с ударите
времето брои.
Желая те всеки миг.
Искам гласът ти
да ме приспива, ...

Не тъпчете смеха.
Не ритайте и не плюйте по него.
Не превръщайте поздрава му
в сбогуване.
Бог е велик комик ...

Променена вяра и закон
на фона на рисувани икони,
сред храмовете от злато
дух вековен, разпънат между светии.
Роден от Слънцето е моят народ, ...

Не искам вечно да ме помнят.
Не искам да се преродя.
Живея простичко и скромно,
вървя по пътя. Не летя.
Когато сутрин се събудя - ...

Като бавна, но сигурна отрова ме убиваш -
всичко ми даваш - всичко ми взимаш!
Да плача, че не си в живота ми,
или че ме забравяш -
от кое повече боли - ...