Хоризонти
Падащи звезди през небесата
вливат обич в нашите сърца
и разцъфва трепетно Земята
извисена над окови, времена. ...

Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...

Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...
И си мисля, ако може, ...

Една от песните, написани за бившия ми "годеник" :) Подозирам, че ще има още доста :D

Спотайва се шпионин в храсталака
край някаква отдавна гътнала се сврака
с изпружени гротескно два криви крака.
Ужасна смрад направо го разплаква,
но той стои нащрек и хич не се оплаква, ...

Неон
Отивай си, любов, не се обръщай!
Тръгни си тихо с есенния марш,
със сянката на старата ни къща,
с въздишките на нощния мираж. ...

Но ти обеща... Обеща, че ще останеш.
Че по пътя няма да вървя сама.
Че да ме обичаш няма да престанеш.
Че ще триеш всяка моя сълза.
Обеща ми... Обеща, че ме искаш. ...

На оцелелите приятели
Сами си носим раниците с грижи,
край другите минаваме безгрижно.
В къщите ни - като в стари хижи,
идват - вечер - спомени излишни. ...

Цвете отровно. От омраза сълзи.
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...

- Чудно и страшно обезлюдяват българските села! - подхвана Желко, бивш лесничей с хитри очички, цепка вместо уста и брезентова шапка, която разправяха, не свалял, дори когато спи – А най-тъжно се изпразват планинските села! - добави сякаш искрено и с тъга.
Печката пукаше тихо в средата на стаята, дъ ...

Поглеждаш получерно,
а отразяваш бяло.
С теб дори кафето е вечерно,
преди да е заспало.
Очите ти са снежни, ...

Зомбита… Живи мъртъвци… Хора без душа…
Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувств ...

Навсякъде около мен имаше цветя. Той буквално ме обгръщаше с тях. Чувствах се като малко момиченце, което играе на най-красивата градина на света. Бях обградена от прекрасни букети, които бяха символ на неговата любов. Знаеше колко много обичам цветя, особено бели рози. Беше го запомнил,к акто запом ...

Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...

Принцът на Пепеляшка
Живяла нейде, някога бедна Пепеляшка.
Косата тя си връзвала в стегната опашка.
Всеки ден излизала, грабвала метлата,
миела чиниите, скубела тревата… ...

Всяка крачка към тебе беше крачка назад.
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...

Водата грубо блъска ме отгоре,
долу всъщност нежно ме влече...
Разкъсвам се така, реален зор е!
Тъй страстно ме дълбокото зове...
Решавам. Влизам по навътре! ...

Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...

През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...

Накратко
Така обичам тези пламъци,
които погасявам с ласки.
Ела при мен в скута мъжки,
където падат всички маски. ...

По скáлата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа. ...

Страх! Изричайки тази дума тя буди във всеки един от нас чувството за несигурност, неувереност, уязвимост. Както всички знаем, страхът съществува под различни форми, индивидуален за всеки един от нас, но каращ ни да се чувстваме по един и същи начин - непосилни. Хранейки този страх, той става част о ...

Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.
Защо ми прати тази обич, Господи? – ...

Имало някога портокал,
който обичал да ходи на бал.
Той можел добре да говори,
но все казвал: "С дами не се спори!".
Един ден срещнал ябълка красива, ...

Жадна, прежадняла
в ръцете ти пламнала, изгоряла -
все мен търсиш и към мен тичаш,
ти, мой любим,
пред всички крещиш, че много ме обичаш! ...

Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...

Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава ...

Беше му трудно да повярва, че жена като тази е избрала да бъде част точно от неговия живот. Бяха заедно вече няколко месеца и от първия път, когато я усети в сърцето си, не преставаше да се удивлява.
Основният въпрос, разбира се, беше как изобщо се случи това между тях. Не познаваше по-незабележим и ...

Двете "С" - Сигурността и Съменението
Живеят си Сигурността и Съмнението. Съжителстват в един храм - тяло(тялото) и поради този факт са неразделни. Тяхната обител има свой възглед, на който се подчиняват и се вслушват в неговите закони и мъдрости. Наясно са, че за да са добре - Сигурността и Съмнени ...

СОНЕТ ЗА -ТОП
Уж обичах ги големи,
а на тебе, миличко, държа,
макар че плоско и мъничко,
и черничко си даже, да! ...

Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...

Нарисувай ме в нежно творение,
нарисувай цветно моя глас.
Направи ме твое цветно сътворение
и цветовете ти над мен да имат власт.
Съчини ме в твое стихотворение, ...

губиш ми се нещо...
липсваш...
липсват ми
устните ти
начина по ...

На Placebo
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:
кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог, ...

Скрих се в стих
Скрих се в онзи стих
като докосване, като нежност.
Като огън, като шепот се скрих.
Скрих се в този стих, ...

"Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И дале ...