Стъпки в пясъка...
...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни... ...

Pasxalis Terzis ( Πασχάλης Τερζής ) - Θυμήσου ( Thimisou )
Θυμήσου εκείνα τα κόκκινα απογεύματα
thimisou ekeina ta kokina apogevmata
Remember those red afternoons
που με είχες σφιχτά μέσα στην αγκαλιά σου ...

Преди близо година в този все по-популярен и четен сайт публикувах коментара , посветен на първия европейски провал на „Лудогорец”. Естествено, намериха се „капацитети” на футбола и словото, които страстно оспорваха изводите в него. Те плачливо настояваха мачът срещу “Динамо” (Загреб) да се преиграе ...

Чуй как гарваните грозно грачат,
нощта разнася своя плач.
Бурно ветровете стенат,
в земята удря се небесен глъч.
Бавно всичко в мрак потъва, ...

И вечерта да ме загърне в лилавия си шал,
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни, ...

Не ме докосвай, нека ей така
облегна се на силното ти рамо.
Приспала болката горчива и тъга,
те зацелувам как аз си зная само.
Да те помилвам, както вятърът цвета ...

Искам да живеем като в късно кино,
да вечеряме на свещи
и да пием много вино.
Да се чувстваме щастливи -
всеки ден и всеки час. ...

Чувствата останаха без думи,
разумно тялото не ще да спи.
Липсва връзка помежду ни,
защо не проумявам, но боли.
Сгуших се отново във Безкрая, ...

"БЕЗ ИЗХОД"
текст: Мирела Гълчанова
и
Росица Митева
Защо ме изостави, мамо? Нямаше ли нужда да ме прегърнеш? Аз щях да те накарам с мен да се гордееш! Защо го направи, мила мамо? Не ме ли искаше? Защо го направи? ...

За жената - питайте жените!“
(Пословица).
Душата на жената
е terra incognita!
Но вместо със въпросник ...

Защо държиш ме толкова жаден
за дружеска, мила думичка от теб една,
когато добрата съдба ни е събрала,
а ние само се споглеждаме едва?
Обичам те много, направо си летя, ...

Подмина ме! Просто така ме подмина…
Небето над мен се стовари.
Светът ми се срути, земята се срина –
шамар да ми беше ударил!
С нож да ми беше пронизал сърцето, ...

От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...

Ръцете ти са оголени върби,
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...

Да обичаш е толкова трудно –
да умееш за друг да живееш
и с душата си – изворче чудно,
върху болките му да се лееш...
Да обичаш е толкова нужно - ...

Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...

Гледам през прозореца с надежда
и повдигам лявата си вежда:
Виждам мръсотия тук-таме,
че кой през тази гнусотия ще съзре
гледката на няколко мръсни гаража ...

И ето, че се събуждаш, не знаейки къде си, оглеждаш се и разбираш, че си на дъното -потънал в кал. Всичката мръсотия полепнала по теб е нещо, което не разбираш. Всъщност, тя е синтез от погрешните решения, които някога си взимал, напразните надежди, които си таил и мнението на социума за твоята същн ...

ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА, ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА... Хората се блъскат в Радо и го размятат между себе си като стара опаковка от вафла. Музиката се е превърнала в монотонно барабанене в ушите му. Поти се. Усеща как по небръснатото му лице полазват малки капки влага и го карат да се чувства лепкав и гнусе ...

Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие? ...

Очите парещи, сълзите капещи,
лицето черно е от размазания грим.
Гласът треперещ, устните пресъхнали
гърлото безмълвно е заради неизречените думи.
Тялото потъващо, леглото поглъщащо, ...

Изгубих те... И се научих
в отсечката на днешния ден
да се радвам на всяко чувство,
на всеки миг споделен.
И няма вчера, нито утре, ...

СМЪРТ... eла!
Eла, СМЪРТ моя!
Eла... ВЗEМИ МE!
Eла тихо - загърби мe,
за да тe нe видя аз! ...

Днес сърцето ми като цвете се разтвори,
цъфнало в студа на премръзналата ми душа,
и на твойте мисли реши то да отговори
и да потърси малко топлина.
Днес душата ми с надежда се изпълни, ...

Нужни са ми само две дози истина,
две дози, но ударни, венозни.
Нужна ми е само една усмивка,
една, но истинска, от която кръвното се вдига.
Нужен ми е донор, ...

Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак ...

И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...

Воин
Аз съм денят. Аз съм и нощта.
Див и яростен. Воин и пазител.
Воювам с дух, сърце и душа.
Насаме със съмненията и съвестта. ...

В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...

Докъде стига подлостта?
Колко чувства може да поеме човешкото сърце, преди да спре да бие завинаги?
Колко любов? Колко омраза? Колко мерзост? Колко от всичко?...
И защо Едни са целунати от съдбата, а Други са отритнати?
Когато даваш всичко от себе си, без да очакваш да получиш нещо в замяна, дали се ...