Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми ця ...

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.
Като сън си - нощите отнемаш, ...

ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК
Тази привилегия-човек
пази я стрктно от омраза,
за нея няма читав лек,
разяжда те като проказа. ...

(Сезони много... Филмът е един! Не Го пропускай!)
Пред разкритие
Ех, Животе, гледам твоя филм –
толкова примамлив е за млади...
ала аз – нали съм остарял – ...

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Любовта ни не е за двама сътворена,
тя е просто движеща мишена.
Ала стрелям ли, улуча ли я нея,
безсмислено е после да живея.
В примка да я вържа аз умея, ...

Не ме слушай! Аз така си говоря!
Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания. ...

ПРИКАЗКА ЗА ОРИМАКА
„Дядо Попе, где така?”
„Тръгнах, чадо за дърва!
Люта зима вън бушува,
Попадийката студува... ...

"Нападение срещу Израел е като срещу България."
Много "мъдра" мисъл, какво прозрение, каква ария!
Творец съм аз на тази изцепка и страната излагам,
ами като Израел толкова харесвам, там да заминавам!"

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...

"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...

Обичай ме, за да ти се случвам.
Обичай ме, аз просто те обичам.
Сграбчи ме по твоя си начин,
докосни ме... да, сега те искам.
Съблечи ме диво и страстно, ...

Спи, детенце, сладко спи,
в сън дълбок се унеси!
Ангел ще те води за ръка,
феи ще ти шепнат приказки в нощта!
Спи, детенце, сладко спи - ...

Болка
Боли, когато те раняват,
тлее като въглени душата.
Доверие без жал предават -
нима това е винаги цената? ...

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...

Тръгваш си бавно, в нощта
оставяш и мене сама. Неспокойни
мисли, въздишки по теб, но защо ли?
Защо си такъв нетърпим?
Хиляди въпроси, оставяни ...

Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...

Отново ми изпращаш демон.
Поредният за тези дни.
Изкусни, все по-хубави,
лукави... гладни…
Добре, че търсят само плът и злато. ...

Само там... във съня ще сме истински
и ще палим небето с мечтите си.
Ще цъфтят водопади в косите ни
и ще пишем любов по звездите си.
Там ще е пролет! Ще плачат китарите - ...

Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода, ...

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...

Аз те гледам в замъка, ти ме виждаш в калта.
Небето е ясно, очите ти се спират пред мръсните ми дрехи,
докато се усмихваш на колегите ми.
пада мъгла, усещаш миризмата ми на пот,
докато поздравяваш приятеля ми. ...

Вчера беше пъстроцветно,
празнувам вече всеки ден.
Влюбен сякаш мимолетно,
животът мина покрай мен...
Днес отново чувствам, дишам. ...

Знаеш ли, какво ми трябва сега?
Какво толкова ми е нужно...
Трябва ми една топла ръка
сред всичко толкова чуждо.
Минутка внимание само ...

CNN:
Г-н Станишев, потвърждавате ли непрекъснато повтаряното от Вас твърдение, че престоящите избори ще бъдат нечестни и манипулирани?
Сергей Станишев:
Да, потвърждавам категорично. Много отдавна твърдя това и се страхувам, че дори и независимо от международните наблюдатели, изборите ще бъдат най-ма ...

Нима оставих обичта си в теб,
да ми кажеш - така и не поиска,
водопадно те заливах с нея -
като вода от извор бистър.
Сто пъти от тебе се отричах... ...

Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни ...

Цяла нощ
между пръстите ми
валяха стихове
като коледен сняг...
Нова вселена. ...

Не търся, не очаквам любовта.
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя. ...

Онова чувство безпощадно жестоко,
сякаш, че някой ми изтръгна сърцето,
безпомощен гняв пулсира дълбоко,
боли ме за всичко невзето и взето...
Защо се повтаря отново кошмара, ...

Исках нещо силно да напиша...
В него чак душата ми да диша.
Да събуди чувствата във тебе -
да поплачеш, като малко бебе.
Да разгърдиш бюста си напрегнат, ...