Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше:
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се размин ...

На 12
си продадох живота,
купиха го от мен,
с празни обещания,
празни думи, ...

Не искам да съм снимка в некролог,
ни в нечий спомен болка и тъга,
а камъкът на някой връх висок,
родената след дъжд добра дъга.
Не искам да съм тъмната печал, ...

За старостта
Когато си върха достигнал, какво тогава предстои,
банално, но съвсем реално, за път надолу се готви.
Не чакай мрак да те обгърне, с него идват и мъгли,
с останалите малко сили, каквото можеш, го стори. ...

В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи – ...

Вали…
Сънливо утро.
Дъждът
с локвите клюкарства,
мокро куче тичешком ...

В наши дни хората знаят, че всичко има определена цена, но не знаят какво е стойността. Същността на стойността като термин е следната: това е нещо неизмеримо и несъпоставимо с материални и други подобни форми. Стойностни за мен са нещата, които са вътре в нас, в нашите души, в сърцата ни. Често бър ...

Стъкълца от измислени призми
и препятствия, много препятствия...
Във Очите ни Вятър навлиза
и прикрива следите от Бягствата...
Неудобните нежности дразнят ...

Не зная по-голяма глупост
от философията на изневярата
и от това да вярва някой в нея.
Ни тялом, нито духом смея
да твърдя, че нечия била съм някога, ...

РАЗСЪБЛИЧАНЕ
Разсъбличам се. Пласт подир пласт...
Ще ме видиш такава, каквато
се познавам единствено аз...
Ще ме видиш... по-гола от всякога! ...

Б Л А Г О С Л О В И Я
О, рожби, малки и големи!
Благословени да сте в радост и беда!
Да не ви спохождат никога обидите,
да не забравяте вий ЛЮБОВТА!!! ...

В един момент оставаш сам,
колкото със себе си си прям,
осъзнаваш,че няма да си там,
в своето минало така оставено,
но може би никога забравено... ...

Като видя те толкова красива
и сърцето ми, и дъхът ми спират.
Бог ли те е създал такава
или си някаква магия?
Слънцето подир теб изгрява, ...

Сънищата ми са толкова реални, че на няколко пъти ги разказвам като истинска случка. Че е така, се убедих, когато говорехме с мама за ходенето ми на село с тогавашната ми най-добра приятелка. Мама искрено се изуми: "Възможно ли е да съм толкова изкуфяла, че да не помня кога си водила Пепа на село? В ...

СПОМЕНИ III
“Денят се плъзга по острието на ножа,
без да се пореже...”
Мирча ДИНЕСКУ, “Корабен дневник”
На спомените острието бляскаво ...

Четирите годишни времена - Зима
От надвисналите облаци сиви
сняг на талази пада.
Леден вятър на покрива свири
и капчуците вледенява. ...

---
В морето на живота дълго плувах.
По песните на чайките те сричах,
а лодките — без име и без улов
сновяха покрай мене хаотично. ...

На пролетен език мълчиш
и събличаш душата си -
вятър по вятър,
птица по птица.
Пулсът на цветята ...

По "Мъжете в живота ми"
от Stenli499 /Станислава/
Жените в живота ми - колко ли бяха?
Броях ги наум... и на пръсти.
Тези, които в любов се кълняха ...

Гледаш ме в очите - тъй познати!
Виеш, виеш - питаш - чедо мило!
Питаш ме къде и как е тате:
в лозето не идва, а април е.
Крис, не вий така, ще вия с тебе! ...

ОЧИТЕ НА МАМА
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини. ...

Ти завръщаш се вечер в своя дом уморен,
сред уют и покой да починеш.
Ето, свърши и този (пощръклял сякаш) ден
и за бързане няма причини.
В тежък час се завръщаш към обичния бряг ...

Получих странна покана за още по-странна визита.
Както пиеса готическа, помпозно натруфена в реквизита.
На горещ черен лист, с жив въглен бе изящно написана.
Ала на огън, дим и на изгоряла плът беше вмирисана...
Нежно Лукавия кани ме в прочутата Пъклена Резиденция. ...

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете , които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тял ...

Ден първи:
Паднах!... Ама не морално - просто стъпих накриво и паднах на земята, докато си вървях по улицата. При падането счупих шарнир от окачването на лявото ми крило. Обадих се на Архангела от "Пътна помощ" на Небесното царство, но той ми каза, че доставка на шарнир за ляво ангелско крило щяло д ...

Опело за едно бездомно
мъртво коте
Видях го снощи
как пробяга в тъмното
под бялата паркирана кола ...

Седя премръзнала във мрака,
потънала във самота...
А някога летях щастлива сред звездите,
не стихваше смеха.
Живях щастлива и обичана, ...

Момче, чадъра ти
не може да покрие
дори нослето ми...
Не си за излет!...

Прехвръкнаха снежинки лекокрили.
Премрежиха очите ни сънливи.
Заситниха те снежното хорце.
Погалиха ни с весели ръце.
От сутрешното снежно нашествие ...

Днес след повече от двайсет години
майка ми пак е на двайсет и две -
цупи се много, докато гневът ù отмине,
а после се смее като малко дете.
Обича да пее старите песни, ...

Тогава, аз обичам да те гледам
и мрака да разтапям върху теб
на капчици по устните ти бледи...
... и после да изпивам този мед.
Тогава, аз обичам да докосвам ...

От светлите звезди в небето
се спуска чувство за безкрайност.
От нежно цвете във полето
наднича слънчевата тайност.
По стъпките на дните сиви, ...

Коя си ти, че с думи ме плени
и огнен смут в сърцето вся ми?
Събуди чувства луди ти
и хвърли ме във пламък.
Коя си ти – не искам да те знам, ...

След огъня на миналите дни
и веселата песен на морето,
досаден дъжд в капчука ромони,
нахлупва и калпакът на небето.
На плажа вече няма знамена ...

Презирам те безкрайно.
Мразя те потайно.
Чувствата все си крия.
Ни мил си, нито драг. Аз не те желая нито пък за теб мечтая.
Другите все се взират ...

Изсветляха листата.
Както косите ми.
Усмихнат съм. Понякога.
Че чак ми става тъжнолунно...
Изненадано се сепвам, ...

ЦИРК
Живеем в някакъв абсурд.
В цирк превърнаха страната.
За тлъста плячка лъвовете са готови
номера пред публиката да показват. ...

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той -
от жена, дете и дявол!
И как всичко ù прилича;
каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"
("Шибил") ...

Отминават дните на болката.
А след тях празнота,
безметежна, безбрережна...
Отминават дните на болката.
Сам си тук без тъга, ...

цял ден блаженство,
цял ден една омая...
и любов, любов, любов -
която те кара да се усмихнеш,
която те кара да си щастлив, ...