– Училище-мъчилище! – с ръка
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок! ...

Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...

Аз те нося съдбовно в сърцето, море,
аз те нося съдбовно, греховно.
И да пия от теб, и да взимаш от мен
все остава, със теб да се помним.
Нямам родствена връзка със тебе, море, ...

Всеки носи младостта
с клонче с цвят в ръка
и върви усмихнат по света,
ръка в ръка с любовта.
През морета, планини и океани, ...

Дори да си тръгна
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...

Несъдбовно
Какво пропуснах... всичко или нищо,
сгреших ли някъде фатално,
догарят въглените на едно огнище,
в което стрих съдбата си прощално. ...

Как искам да ти бъда огледало -
усмивки да ми пращаш всеки ден,
да те рисувам - и лице, и тяло,
а погледът ти да е все във мен.
Да съм ти обич, вяра и надежда. ...

Къде е любовта...?
Обичам те, но нямам сили
да издържа на този ад
и болката във сълзи ме облива...
не знам, защо съм в този гаден свят. ...

Ти като дух от бутилка излезе
от някакъв сайт за познанства случайни.
Навярно ме взе за поредната глезла,
а аз теб - за моя Ромео... навярно.
Не казвам, че бе несериозен - напротив - ...

Измамата, когато лъсне!
Очакваме ний чудеса!
Съдбата в блатото ни блъсне
и ни изхвърли от света...
Ний под земята търсим рима ...

Следобедно кафе
Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш... ...

В името на любовта
цвете, птица и Луна ти дадох...
и, може би, цялата си красота
аз за твоето име продадох...
но ти дори не разбра, ...

Днес, приятелю, ти си тръгваш,
но в очите ти чете се тъга.
От време на време към мен се обръщаш,
поглеждаш ме, а помежду ни стича се дъжда.
Погледай ме, казвам си тихо, ...

Умен, симпатичен, оправен, контактен,
Мъж мечта - за почти всяка жена,
но мен да завоюваш защо ли не успя?
Макар че имаш тяло за милиони
и ухаеш на мъжки феромони... ...

И все по-красиви стават дните и времето променя се навън.
Зад облаците мрачни и дъжда слънцето се пак подава,
то зарежда те с нови сили и надежда,че светът все пак хубав е
и всичко може да се случи, стига да го искаш силно ти.
През много трудности човек трябва да премине, ...

Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден д ...

Човек за обич е роден
и тази обич да раздава,
чак до последния си ден
той любовта да претворява,
превръщайки я в тишина, ...

Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...

Лудостта ти отива
Лудостта ти отива. И когато мълчиш –
пак си лудо игрива. Аз пред теб съм дервиш.
След поредната доза – делник сив и студен,
и в съня ми тревожен – ден и нощ, нощ и ден, ...

Любовта покълва и се ражда във сърцето -
като истина изгрява в божествения взор.
Цветята хващат полъх от небето
и намират чакания двор.
... може би се моля за повече внимание, ...

все едно не е било,
а само е сънувано,
и аз не зная
беше ли, не беше ли,
но беше хубаво

Вревме, време... ненаситно,
пари, пари, власт и забрава!
Грабеж, лъжи и измама,
душа на дявола се дава!
Време, време... ненаситно... ...

Една игра, без отговори,
игра без задръжки,
игра без стратегия,
игра на ум.
Сън, в който всички сме слепи. ...

След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...

ХХI-век след Христа...
Светът се е побъркал,
Светът е пощурял,
не вярва вече в щъркели-
тъй много остарял... ...

Колко точно мога да обичам?
И въобще способна ли съм на това?
Душата си пред друг да разсъбличам
и да дам на друг да чуе нейните слова.
Най-дълбоките си мисли тихо да прошепне, ...

Утрото днес е някак си по-различно. Слънчевите лъчи огряха прозорците на стаята и хола и на мен ми стана толкова леко и мило. Телефонният звън наруши тишината и уюта, но докато стигна до него, той спря. Казах си: Ако на някой му трябвам, пак ще ме потърси.
Направих си сутрешното кафе и макар че не о ...

> Самотният човек е брат на Бога.
>
> Лили Качова
Самотникът е по-близо до Бога –
от всички други хора на Земята. ...

Безлунен стих
Отеква гонг, камбани медни
пилеят птиците в нощта...
Безлунен стих към теб побегна,
тъй тиха моя самота... ...

Усещане
Усещате ли?
Притихналата вечер,
застинала приказка?
Шепот... Въздишка. ...

Нахлуват в клетките ми чувства луди,
когато искам, но не си до мен.
Душата ми се в тревога буди
на утрото под изгрева студен.
И часовете ми остават празни. ...

Пролетта - тя може да се скрие
в едно разцъфнало цветче...
Но може и така да те опие,
че времето за теб да спре,
угаснали надежди да разпъпи, ...

Аз мълча
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът…
от едната стана обич
и от другата, пак обич. ...

Пролет, пролет, пролет...
"с момичешки устни, с ЖЕНСКИ ръце".
Пролет, полет, куплет -
в очите на Петя с младо лице.
Не усетих как във ръката ...

Такава съм!
Такава съм, дори да не харесват
и скучна им е моята душа!
Не искам с фалш да бъда интересна,
а най-обикновена капчица сълза. ...

ГЛАВА ДЕВЕТА
Мич стоеше на терасата и пиеше вечерното си питие. Бе закупил всичко необходимо за работата, която трябваше да свърши. Чудеше се откъде да започне! Трябваше да намери камъка първо, а след това и гробницата. Да, това бе правилният ход... но... нещо не му излизаше от ума и му пречеше да с ...

Отново ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя.
Не мога да дишам, в огън съм цяла,
вулкан съм от ярост и чувства сега.
По прашните улици срещам герои различни - ...