Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната - ...
Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, ...
Не взех от морето в онзи ден есенен
нито песен на чайки, нито мирис на сол.
Не събирах рапани и водорасли унесено.
Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.
И не въздъхнах след двамата влюбени, ...
Честит 14 февруари на всички влюбени, на тези, на които им предстои да се влюбят, и на онези, които поне веднъж в живота си са били влюбени!
Госпожици, бъдете предпазливи –
не впервайте в Поета поглед клет!
Поет е той, а те безсрамно лъжат,
особено във Интернет! ...
Кой не знае какво е любов?
Тя е болка, зла прокоба и ревност, вина...
Тежък грях, самота и неволя,
и безумие, страх, празнота.
Кой не знае какво е любов? ...
На власт пак са политици ментета,
затова сме ограбвани от чужди ЕРП-та,
но сега на кого за страдащите му дреме,
навежда глава покорното ни племе,
за онеправданите хора ме е грижа, ...
Приказка за вълшебство
"Приказките помагат на децата да заспят,
а на възрастните да се събудят."
Усещане за вълшебство... и приказка,
на границата на реалното с омайното... ...
Съществуваш ли, кажи, всичко в мен ехти...
Съществуваш ли, кажи, и раната в гърдите ми
излекувай без отново да ме боли...
Съществуваш ли, кажи, прошепни името ми,
когато дъждът започне да вали... ...
Просто бяло петно в този син небосклон,
буревестник на нов дъждовен сезон.
Просто бяло петно. Просто морска вода.
Просто пътник по вятър, обикалящ света.
Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,
на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.
Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,
промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.
Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити. ...
Събудих се с главоболие. Още преди да си отворя очите, исках да заспя отново. Не исках да се събуждам и да чувам гласа му. Уви, бе прекалено късно.
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - ...
Огънят догаряше. Прибоят шумеше. Лежах върху все още топлия пясък и гледах звездите. Китарата замря. Мислите ми се лутаха. Утре ще отида при лилиите. Някога едва не се удавих.
Лилиите по Ропотамо. Захладня. Сложих дърво в огъня. Плажът е мой тази нощ. Луната целуваше морето. Водата ме мамеше. Бавно ...
Сърцето ми е взрив! И ще избухне!
На хиляди парченца ще се разлети!
И ако само лек ветрец подухне...
искра ще засвисти, ще запламти...
Сърцето е барутен погреб! И Бездънен! ...
Изминаха се повече от 5 години,
години, в които аз мълчах,
в които гледах тъжните витрини
и погледи, изпълнени със страх.
Години, през които се надявах, ...
Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито
по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?
Но как да го нап ...
Тези глупости за "времето" и "пространството" ги измислихме ние - Вечно-Безсмъртните. Как иначе да направим контакт с такива недоразвити същества, като вас? Бихте ли проумели? "Време" просто не съществува! Същото важи и за т. нар. "пространство"!
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...
Любовта ме съкрати от длъжност
Любовта ме съкрати от длъжност
в цеха, в който тя си управлява.
„Мила си-ми каза-и кадърна,
но разбрах, че хал-хабер си нямаш ...
Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.
И тъкмо се събрахме във една душа.
Началото бе бурно и така развихрено...
Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.
О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах. ...
Looking out on the morning rain
I used to feel uninspired
And when I knew I had to face another day
Lord, it made me feel so tired
Before the day I met you, life was so unkind ...
Тя потропва с бастунчето в мрака.
Запетайка сред стройни тополи,
тя ситни. Ала кой ли я чака?
За цигарка и огънче моли.
А от пейката грубо се смеят: ...
Дядо Алеко живееше в една порутена къща в края на селото. Оградата, килната на една страна, отдавна не скриваше буренясалия двор и младите издънки, които като пощурели виреха нагоре клони и бодли. В селото никой не обръщаше внимание на стареца. Бяха го забравили, както бяха забравили да забелязват м ...