ВЪЛЦИ
Не вълкът пожелавал вълчицата, казват.
И са сигурно прави!
От вълчиците идела в горските пазви
свободата на вълчите нрави. ...

Когато косите посребряват
Когато косите посребряват
и забързани стъпки бързо вървят,
когато младостта ни напуска,
търсиш приятел стар и познат. ...

Отпий ме като глътка старо вино,
тъй меко пивко, силно, знойно,
с вкус на млада неопитоменост,
и жилка дива, свежа, дръзка.
И нека се разлея меко в твойто тяло, ...

Нека да уточня най-напред: ВСЯКА ПРИЛИКА с действителни лица и събития е случайна. Ако разпознаете себе си сред някой от героите, приемете го с усмивка :)
И така, моментът настъпи. Майкъл се приближи бавно до момичето на мечтите му и със загадъчна усмивка каза: "Приятно ми е да се запознаем, аз съм ...

на жена ми
Все по устните твои чета,
от върха на сърцето си пиша:
бих признал, бих ти казал неща,
според някой – напълно излишни. ...

Каква е тази съдба, Господи? Каква е тази мъка?
Защо, Господи мой? Защо трябва да забиваш отровни стрели в мен? Нима това Ти доставя удоволствие? Нима Те прави по-щастлив? Нима Те прави по-доволен?
Или искаш аз да бъда по-силна? По-извисена, по-изстрадала, по-мъдра?
Ще спра да дишам, Господи! Но ням ...

Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха. ...

Някога някой ми каза, че не било важно какво сме имали преди и дали ще го имаме след двайсет години. За голямо съжаление нещата се променяли и идвал моментът, в който "трябва да погледнем какво имаме в момента и да се опитаме да го запазим, защото опитвайки се да върнем миналото, губим прекалено мно ...

Боли, разкъсва се на хиляди парчета,
скитаща в нереални светове...
Боли, възкръсва Душата ми проклета,
ревяща, жални звуци тя кове...
Не стига въздухът, пропит с отрова, ...

Тази нощ тъй близо,
утре твърде далеч.
Сбогуваща от теб
усмивка, изчезваща
след прегръдката на града ...

Ти сипеш страстно своята съдба
във дъжд и в музика изляна.
И всеки сам намира се в мига -
мастилена магия преживяна.
А можеш ти, приятелко добра, ...

Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета). ...

Изправих се пред страшен праг.
На крачка от светлина и мрак.
Моите кървави вени,
пак до ножа опрени.
Чувам тишината. ...

Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо. ...

Спомен
Спомен се връща в мене,
като вино в сребърен потир,
очи затварям, но не мога да заспя.
Пак бягам мокра под летния порой! ...

С ръст висок, с много сили,
но кротък, мек и разсъдлив.
С нрав весел, с очи мили,
с мустаци буйни, в лице – красив.
Настане вечер и чува се песен ...

„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...

Носталгия
Да те посрещна старата на прага...
Димчо Дебелянов
Със вярата, че всичко се повтаря
и може даже да се преродя ...

Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...

Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...

"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...

бели полета
с трайни следи
от бледи полети
има неща
много големи ...

Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш? ...

Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...

ОЧАКВАНЕ
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
във този свят на подлост и лъжа. ...

Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...

Да те приветствам с мълчание -
очите - те са излияние...
Бетовен бил е глух,
а чул ангелските ноти...
невидимото за него ...

В живота ми, Обич, няма поезия,
дъх не ми стига, рими умират.
Клетва безмълвна са всички раздели.
Без думи Обич се пише.
В живота ми, Обич, все ще си първия. ...

Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава. ...

Утопия
Аромат на гердани
от чубрица.
Вятър пилее звезди
по небето. ...

С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо, ...