Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...

ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ И СРИВЪТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА.
С тази статия ще се опитам да анализирам нещата от моята „камбанария“. Знам, че на хората им е писнало и знаят много добре за какво става въпрос, но има неща, които трябва да се повторят, за да се знаят от идващото младо поколение.
И ...

Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...

светлеят
дните ми... речни морени
от тебе погалени
бели и обли
душата ми крехка ...

Зная, че капризната съдба
различни пътища за нас избра.
Зная, че извор на радостта
е шансът да прозрем реалността.
Зная, че слънчевото ми сърце ...

---
С нощта съм във поредна изневяра!
Безока чернокоса и искряща,
греховно-първородна ме опари,
забулена на страстите под плаща! ...

Във тази коитусна вечер
с ухание на вагинална влага
искам да съм с тебе
и с мойта колесница
да препускам по влажната ти диря ...

Ще изтропа с токчета в мрака,
и не с косата ще дойде при мен.
От толкова време я чакам,
че едва ли ще бъда смутен.
Ще седне съвсем предпазливо, ...

СТАРИЯТ ТЕФТЕР
О, колко време, сестро, колко време
аз търсех твойте свидни стихове,
но бяха все затулени от мене
и аз изпитвах вече страхове, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Преди години в село Криви брег
живееше поп Геро. Бе наел
той Пенчо за ратай – голям зевзек,
отракан момък, хитър и умел. ...

Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...

Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...

Поема и Дилема
Вървя сред снега.
Някой направил пъртина.
Сякаш съм с детството,
което отдавна замина. ...

Хей, какво ще кажеш, моя мила,
с теб да се оженим - виртуално?...
Малко гърбав съм, но не - камила...
И дръвчето ми... не е умряло...
Крив съм малко - то е по рождение... ...

Какво останало ми е след теб,
чаша празна в вино.
Димът разнася се навред
от цигарата, изпушена наполовина.
Само мъгла се спуска в тази стая, ...

Безсилие
Безсилие кога усещаш?
И как въжможно е това
безсилие така да те поглъща,
че да нямаш право на слова. ...

Изгрява Слънцето, препича.
По ежедневния си път върви.
Така обикновено се нарича
планетата, когато се върти.
Проблеми вън от мене има ...

Нима съм утешителна награда?
Съдбата затова ли теб ми прати?
И затова ли толкоз много страдам
и се страхувам аз за любовта ти?
Ти самотата с мене ли лекуваш, ...

Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...

„И все по е странно –
луната случайна
намига. Едва ли
ù пука изобщо,
че с теб сме проспали ...

ПОДХЛЪЗВАНЕ
В разкаляния мокър сняг
ръката ми държеше.
Подхлъзвах се, но после пак
опора ти ми беше. ...

Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...

Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...

Не искам в мене да е пусто,
не искам никак да боли.
Да има искам в мене чувство,
което със любов гори.
Запалва. Пламък - бурен, нежен. ...

Лъха топлината мирис сладък,
мириса на искащите устни.
Тъне топлината в росна влага,
влагата на устните ти вкусни.
Моля те, не ги отдръпвай още! ...

Аз съм наясно, че ви се чете за щастие,
за безгранична любов, за страсти от захар.
Но не винаги любов дебне зад храстите
и не ни пази от дъжд всяка стряха.
Аз знам, че искате да избирате сезоните, ...

Проблемна съм, това не го отричам,
не искам чуждо мнение да се налага,
и силно искам, и пламенно обичам,
и вземам много, но и повече дарявам.
Горда съм, да губя не умея, ...

Аутисти
Те са деца, ала не обикновени,
живеят вглъбени в своя свят,
предметите, през погледа им често изкривени,
могат лесно да ги разгневят. ...

Постави лицето ми в шепи.
Искам топлината на ръцете ти
да усетя!
С пръсти по мене рисувай,
клепай! ...

Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...

"Заповядайте на топлите гевреченца!" Жената стоеше на последната спирка и приканваше пътниците, слизащи от автобуса да си купят от "топлите гевреченца". Точно тази умалителна форма ме жегна. Погледнах я - трепереше като лист в ледената утрин. Дори и устните ù трепереха, докато се усмихваха. И тази у ...

Равна степ, утрото протяга се лениво.
Първите лъчи зоват два коня,
във вихър слети, от табора излетели.
Бяла Грация и Черен Вулкан,
препускат натам ...

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

Днес е тихо, не танцуват
под небето сребърни звезди.
Премръзнали мисли се чуват,
ледени тръпки в лудешки очи.
Всеки ден, все по-далеч, ...

В прегръдката на наркотиците
от Николай Бенчев
Само един миг, само една дума, само една случка... и ти си в плен на нещо ужасно и съдбоносно. Всеки човек изживява в своя живот и велики, и страшни мигове. Мигове на радост и дълбоко отчаяние. Едните те извисяват и те карат да обичаш света, а други те ...

Една съдба имаше ти, но тя не ти донесе златни ценности. Тя остави те без бол пари и накити, цял един половин живот да скитори и да спори,
душата ти не видя доброто в човешките очи. Остана завинаги неразбран със своите възгледи, за мнозина идеали несъществуващи...
Имаше само себе си и вярата в семей ...

ЗАКАЧКИ
Синята мастилница
ми даде тази свобода –
партия-кърмилница
ми стана Любовта… ...

В планината№2
Като отприщена лавина
кълбучна се мъглата от върха...
И синьото небе се срина
със съскане дълбоко във дола. ...

Любов
От земя и небе сътворена,
от надежди, страсти, мечти,
като една необятна Вселена -
любовта и над бездни лети. ...