ИЗГУБЕН В ДУМИТЕ ЧОВЕК
… защо ми беше всичкото това – да дишам, да работя, да живея
и да си блъскам тъпата глава над ямба, над дактила, над хорея?
Нима нахраних своите деца със стихчета – ненужни и безхлебни? –
в които ръснах хиляди слънца – надеждици в един забравен требник. ...

Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли... ...

свѝше
дарбите не
са за възгордяване -
а са̀мо за себераздаване

Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в ...

И без да сме птици,
литнали в хоризонта,
все някак си, някой ден,
хем до Шенген ще се доберем,
хем до Еврозоната. ...

Затриха го! Погубиха Навални!
Убиха го в студената тайга!
Един сатрап - съветски ненормалник
с живота му - пред нас се подигра!
Юри Йовев ...

ИЛИ мусаката БЕЗ заливка мусака ли Е, не е ли мусака...
"Ще ме боли... няма да ме боли..."
Мила седеше в кухнята и листенце по листенце късаше въображаемата маргаритка. Докога? Зависеше Симо кога ще се провикне от хола.
- Мила. тая мусака не е ли готова вече? Умирам от глад!
"Ще ме боли" ...

Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...

Есента дойде някак неусетно,
носейки със себе си дъжда,
с тихи стъпки последва я и ненадейно
плаха , сляпа Любовта…
Очи бленуващи две други… ...

...
Под кехлибарения балдахин на есента,
където се спускат цветните листа
се разгръща тъжна любовна история.
Приказка за истинска любов, ...

В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му ...

Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...

*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.
Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***
Менюто за днес:
винаги менюто пак се състои от три блюда – стартер Син балон, основна манджа Розов балон и Десерт. Под тези имена се крият неочаквани смешни ястия, вземете си ...

На теб покорна? Губиш си ума!
Покорна съм на Божията воля!
За трепети и болки аз не моля,
мъжът – палач, затвор му е дома.
Но виждаш, ето! Аз дойдох сама, ...

Когато духа леден вятър
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен
Аз виждам се лежащ на пясък ...

Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...

Обичала съм те и преди,
навярно в отминали зими,
в други далечни земи
и пейзаж от древни картини.
Срещала съм те в луни, ...

Цветя навън ще цъфнат,
ще ме стопли красотата,
от теб ще съм прегърнат,
ще погълна светлината!
Ще ме гали светло утро, ...

“Па то язе, нали ти казàх, мàле, че они са изедници, мискини недни и пустиняци и едни нерезе, дека сал спът и не сакат да работат. И ги мръзи, та ги гъзъ боли!“
Разбрахте ли нещо? Не се притеснявайте, ако не сте разбрали. Понякога аз също трудно го разбирам.
Ще говоря за диалекта. Ще говоря, защото ...

кокиченца
подсещат пролетта
да приближава
и тяхната
цъфтяща белота ...

Симеон влезе в класната стая и усети как приказките замряха още с появяването му. Вървеше с наведена глава и нямаше нищо напротив да се прави на невидим. Седна на чина си и извади една тетрадка по "всичкология" и химикал. Заигра се с химикала и го въртеше нервно из пръстите си. После взе да го щрака ...

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...

Пореден празник- пълна самота ,
сълзите бавно, тихичко се стичат.
Къде си , моя, ти , любов- мечта?
Едва ли като мене те обичат !
Далеч си ти умирайки за мен, ...

Нескромно е, но искам да знам,
и усетя прѝживе чувството
на това - аз какво съм ви дал
с моето да го наречем - изкуство...
Да погледна с око замъглено, ...

Панда съм и съм отроче
на Гъсока с ресторант,
после Угуей ме посочи*
и откри във мен талант.
Каза: "Ти си Воинът Дракон, ...

Включих си ДжиПиЕса, защото на „Върви на майната си!“ не знам адреса.
И играта по нервите трябва да има правила и съдийство.
Погледнах опасността в очите – намигна ми заговорнически.
И за мръсните мисли трябва да се събира такса „смет“.
Най-лесно се изработват яки / за жените на господарите/от подви ...

Холодеет от минус двух до двадцати,
колит в груди..
Может, мне доктора обмануть?
- Как твоё сердце – болит?
- Чуть-чуть. ...

Важен е сигналът на съдията –
от началото до края на мача.
Остава да се любуваме на играта,
за нея зрителите с надежда чакат.
Ще има сблъсъци безмерни ...

Най-великият кошмар и преодолееш ли го
житейски помъдряваш, ако оживееш
два вълка в теб бял и черен битка водят за зло и добро
най-доброто наказание то е
за това, че ти е било прекалено добре ...

Уморих се – два кръста помъкнала,
мой и твой. Сто пирона простих
и се питам: Кога ли, по мръкнало,
ще съм точка в последния стих?
И ще стегна бохчичката бялата, ...

СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди. ...

АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...