Косите ти са пламнало глухарче.
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче,
пламва в огън моето лице.
Усмивката ти с радост ме дарява. ...

Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. ...

Затвори очи пред целувките ни грешни
огледало гледа в тях, мигове обръща в легенди!
Те ще търсят скритите ни сладки тайни
винаги да дават, спомени безкрайни!
Щом очите си отворим, легендите ще ни целуват ...

7 глава
Преди 10 години:
Дрю не можеше да повярва, че това, което виждаше в момента бяха телата на родителите му. Те лежаха на сива метална маса, точно такава, каквато бе виждал във филмите само че лицата им не бяха никакво отражение на спокойното изражение на мъртъвците, представени пред телевизион ...

Луната вчера ми намига:
- Да ходиш по Земята стига!
Я върху облаците скачай
и бързо тук при мен се качвай!
На гоненица със звездите ...

Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...

(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...

Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...

Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...

Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее тоз хлапак немирен
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...

ПОДИР ЖЕНАТА-ЖАР ПТИЦА
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...

Безполезно е да се връзват двата края, ако нишката е разсукана.

Цигарата гореше в устата му. Той беше вече стар но позна човека, който излезе от кафенето пред паркинга, който охраняваше.
20г. по-рано...
В колата бе тясно за него. Тогава Нино беше огромен мъж над 130 килограма. Бивш борец, който когато не успя в спорта стана лична охрана, а в този ден вече беше с ...

Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...

Растение с омайно ухание
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...

Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...

Зная
Знам какво е истински да обичаш
и знам какво е отново да си сам.
На любима жена в любов да се вричаш,
и пак да я загубиш в света голям! ...

РАЗМИСЪЛ
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде късно си повдигнал крак.
Месецът се спусна ниско.
Осветява ириса в нощта, ...

ЦИРК "БЪЛГАРИЯ"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...

Ела,
когато съм сама
и никой вече не очаквам.
Ще бъда малко по-добра,
но много повече ще те отгатвам. ...

Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...

Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино? ...

Две неща са вечни – Вселената и женски разговор по телефона…
хххх
През остъклената витрина се виждат щъкащите момичета – по къс ръкав в топлата баничарница…
Навън е як студ. И комшията вика:
- Ха ти се разхвърляй така… ...

От доста години по празниците ме терзаят едни съмнения. Не че не празнувам, празнувам си но ме мъчат едни въпроси...
Ползваме празничната система на земеделеца. Той се трепе на къра от ранна пролет до късна есен и през зимата си почива. Седи си в къщи на свинско и винско и гледа виелиците през прозо ...

Лиза бе седнала на трона си от мрамор и злато в залата за съвещания на Спелтън, облечена в изящна рокля в същите цветове. От нейно дясно беше застанал Грен с огромния си нов меч, прикрепен към гърба му, а от ляво бе Гравин, като и двамата воини бяха в пълно бойно снаряжение. По наредените на етажи, ...

Дай ми, Боже, още време
да завърша своя стих.
Знам, на тебе не ти дреме –
тъпи рими сътворих!
Ала, шанс си чакам втори, ...

О, времена, о, нрави епични! –
с купища речници претоварена,
разговаря с децата си
майка България
вече ... чуждоезично.

Любовните ми думи са поезия,
Любовните ми мисли са мечти.
Да, моят свят изпълва целия
една-единствена, и знаеш го, си ти!
Присъствието ти е част от мойто цяло, ...

Елизабет тичаше надолу по стълбите. Гърдите й горяха, а металически вкус горчеше в устата й, но тя продължаваше да се спуска надолу, прескачайки стъпала. Имаше чувството, че никога няма да свършат. Бързаше. Не знаеше за какво, а само, че веднъж вече бе закъсняла и този път трябва да стигне навреме.
...

С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...

1.
Стигайки до водопада, Хермес спираше да си подсвирква, преброяваше отново водените от него, за да види дали не се загубил някой и да литне да го потърси де се е запилял, след което започваше да пропуска напусналите вече живота през изливащите се черни и бучащи порои. Душите преминаваха онемели пр ...

Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...

Днес градът е красив,
като приказка бяла,
с тези снежни усмивки
разпръснати с благост,
сякаш с капчици вяра ...

И животните няма да спасят човек
човекът вече не е човек
Твърде Късен изкуствен интелект
след дистър на китара и осемструнна
щом не знаеш ли плуваш във вълни на шест бала струни ...

– Еха! Мирабела се тутка, тутка и всички я изпревариха. Я се поразбързай малко, маце, поразмърдай се и се поразпиши! Стига си чела! Не можеш ли да караш малко през просото?
– Мога, ама не искам, Трайчо. Ако бях бързала, нямаше да прочета за бакъреното гумно, а без него накъде?
– Обаче кооперацията, ...