Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло ...

когато рози
подаряват се - сърца
се насълзяват

Невинни хора отидоха си от света,
затова силно скръбта ме угнетява!
Мракът изпрати тях във вечността,
ненужната бруталност ни ужасява!
Техните близки сълзи леят, ...

"Е В О Л Ю Ц И Я"
Всичко и всички следваме Мисълта...
Енергията и Тя прави същото,
Мъдростта я преследва и Глупостта
и чак след това при себе си се завръщат. ...

Сънувах те
Сънувах те снощи отново
с пуловер във цвят светлосин,
загубих си чудното слово,
видът ти ми беше любим. ...

Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...

Простена девственият лист,
че стих ще пиша за Азис,
за чалгата и за кючека,
за бъдещето на човека...
За виртуалната реалност, ...

С такваз Демокрация
си обезбългаряваме нацията.

Двеста убити и ранени… И бройката на мъртвите се увеличава. Сред тях засега – три деца…
От една страна – нещата са ясни. Ислямски терористи, продължаващи вековната си война срещу Русия.
Ето – ИДИЛ призна, че е негово дело трагедията. Като че са искрени. Макар да е известна страстта на всякакви прест ...

СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...

Все по-силно напичащото сутрешно слънце галеше с лъчите си побелялата му коса, а той прикриваше с ръка телефона си, за да не му блести в екрана. Пръстите му се движеха ловко и сменяха картинка след картинка и видео след видео. Спеше малко часове, а времето му в будно състояние минаваше с малката маш ...

Спъвам се в нашето минало,
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици ...

>
Някога, някога, толкова някога –
точно както сега,
хора живяли, любили, мразили –
спомен са само сега. ...

ПРОСЯК НА БЪДЕЩЕ
На нея
Дали обичаш космоса
и синевата,
и тези омагьосали ме ...

Отдавна в хорската пустиня
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината ...

Любов царѝ! -
Любов царува! -
И щастия̀
ознаменува!
Любов царува ...

Докато български си бяха,
живееха си бейски.
Гафовете сгафиха, когато
станаха и европейски.

В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
индианска мисъл
А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река. ...

Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...

Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...

НЕБЕСНИ ПРОЩЪПУЛНИЦИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Изминаха години,
а не знаех, че един от приятелите ми
отдавна е починал. ...

На човека, е нужен човек.
Не е важно точно какъв...
по-малко красив, дори не съвършен.
Но определено... роден и скъп.
На човека, е нужен любим. ...

Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона, ...

СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...

"Ще си понапълним джоба,
нашата професия е любов!
Има на пороците си роби,
жрица прави плътски лов!
Левовете като ябълките падат, ...

Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...

На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...

Господин съдия,
Пише ви госпожа Хикс от град Игрек, столица на провинция Зет.
С настоящето искам да осъдите и накажете родителите ми, задето са ме родили без мое съгласие…
Ние живеем в демократична правова държава, която зачита правата на децата. Сред тях и правото на нормален живот. А такъв на мен ...

Изпълващ стаята
цигареният дим
ме гледа
и тихо
се усмихва ...

УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...

До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...

Не заспивай, защото обичам
да си мисля за теб във нощта
и звездите на теб да наричам,
и да търся любов, красота!
Не заспивай, защото съм твоя ...

Ежедневки 20
1. Маскирах се, като политически член... но всички ме бъркаха с оригинален...
2. Снимах се във филм... и станах порно-звезда...
3. Отнех радостта на палача си... самоубих се...
4. Изядох повече отколкото мога да ям... но по-малко отколкото ми се ядеше... ...

И пак посрещам сам нощта.
Тя ми е любимата в безсъние.
Истината не искам да спестя
за утрешния ден от разстояние.
Нима това е проекция с мечти: ...

Празнувам силата на думите
да запечатват и изтриват,
да бъдат бродове и друмища,
да ни разкъсват и зашиват.
Празнувам силата на словото ...

Морето винаги за теб ще ме присеща.
Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.
Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,
очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.
Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки! ...