Тази година беше много специална.
Даже много, много емоционална.
Нови приятели аз намерих!
От всичко аз опитах!
Много положителни емоции имах. ...

Коледни целувки – 4
Нашепва вятърът
коледни приказки,
сгушени,
в меката длан кадифе ...

*****
Умовете от его се клатят,
от его болят ни сърцата!
Горди очите не плачат!
Плачат само децата...

Стихове пиша, както умея-
с никакъв смисъл, с голяма идея.
Никой не може да ме надскочи,
дори носител на платинени плочи.
Господ не иска това да оправи- ...

Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...

Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...

Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая. ...

Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя. ...

Аз първо ще поканя сам Христос
да освети душата ми и прага,
човек бос идва и си тръгва бос,
а във живота все е враг, поврага.
Бъди човеко! С повече добро, ...

Русия
Москва
1918 година
В голяма зала заседаваше Съветът на народните комисари начело с неговия председател другаря Владимир Илич Ленин. Около дълга правоъгълна маса се бяха наредили другарят Скворцов, другарят Ногин, другарят Сталин, другарят Мишин и другарят Троцки.
Към седящия Троцки бавно се пр ...

Там далече в селце във Верила планина,
отивам пак при дядовата къща, при рода.
Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,
няма го дядо и баба тук рядко се завръща.
Тя съградена е с много любов от душа, ...

Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...

Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...

Със теб изкарахме години, спомени,
а днес ми казаха че си отиваш,
Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,
а любовта не спира да струи,
Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина ...

В България гладувам, господа.
Салата и основно и десертче.
Живял бих във иракската страна,
а не в това крайдунавско килерче.
В Ирак гощават като на война - ...

По Коледа се случват чудеса,
явява се звезда на небосклона.
И знае се от древни времена -
магията й влиза в пантеона.
От царството на звездния дворец ...

Мълчиш...
Цяла сутрин мълчиш
Отговаряш накратко
Някак... разсеяно
и непохватно ...

Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...

Ще ти изпратя моята целувка.
Едно докосване на вятъра в нощта.
Усещане за нежната милувка
на влюбена в душата ти мечта.
Ще бъда пак до теб, макар далече ...

Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...

Не съм пораснала!
Момиче съм.
Поне в очите ти –
такава се откривам.
Треперя като лист, ...

Дядо Коледа, Здравей!
Едно желание в мене живей,
Скрито на дълбоко в моята душа,
Напира, иска да излезе вече на повърхността.
Много Любов и Прегръдка, ...

Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...

Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...

В живота има затишия и бури, в затишията трябва да си като буря, защото, когато дойде бурята, да може да се бориш като с равен.

Когато душата ми почувства се изгубена
в тоз така объркан сбъркан свят обсебен
от предразсъдъци и суета
се сещам за момичето с черните очи.
Момичето без грим помади и червило ...

Миг от вечността,
очите ти допрени в моите,
изгарящи в ръцете на любовта.
Трудно ли ще бъде да
останем завинаги така ? ...

Хеликоптер ще си купя с коледния бонус –
джангър ще вдигна, за проба и ще литна,
ще върна и младежкия си тонус.
Във него ще намятам цветята от балкона и…- Жената.
Ще заредя до горе и ще хванем първия попътен вятър. ...

Пътеката остава следи, но не от листа. От походката ти. Знам, че си там и сърцето ми е пееща вселена. Пепел от сбъднати желания. Рози, цъфтящи през декември. Пълнота и лиричен стих. Блян и нежни длани. Отраженията на облаците е някак пълна.. Аз и ти- прескачаме прегради, носим синевата, тъгата, вяра ...

ЧЕРНО-БЯЛО СТИХОТВОРЕНИЕ
Каква я мислех, а каква се случи –
объркала съм всяка тънка сметка.
Съдбата е неблагодарно куче –
умилква се единствено във петък. ...

Коледни целувки – 3
Моля се
на всяко Рождество
за милостта голяма –
в утрото, ...

Есен с лотусен дъжд ми мокри косите.
Дъжд се разлива в естуарен танц,
прохладно и кратко.
Листата падат пак-горестно и ярко.
Вероломно е знам, в сън и храм- ...

7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА
... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи, ...

Притесненията си отиват.
Както съм застанал,
между двата часовника,
виждам стъпките им-
съвсем естествено си отиват. ...