Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода ...

Тази нощ не мога да заспя!
Не че бе различна...
Не бе от лудите... май бе самотна...
но истински лудешка.
Бях тъжен... но различен. ...

През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...

Не знам къде са били
ръцете ти преди това,
но след като оставих
душата си да избелява
на слънце, ...

Докато властите се реформират,
взаимно се блокират.

Утре станах рано
и хвърлих чантата през рамо.
Очакван ден велик
с приятелите ни страхотен миг.
И днес ни чакат учебници ...

Всяка вечер си представям -
как сме, бабо, двете с теб.
Но все по-трудно оцелявам,
пишейки без теб куплет.
Всяка вечер разговарях, ...

Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...

Можем ли с теглилки да мерим любовта?
Чувства на кантар могат ли да се поставят?
Днес от вчера те обичам повече, не е шега.
Утре, ако малко е, сълзи ли в очите ни ще парят?
Днес е празник, искам да ти подаря мечта. ...

Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...

Две жени родиха тризнаци,
две хиляди - нито едно,
на времето това не са ли знаци,
че вървим по нанадолнище едно?
Че за архаичният ни, малък народ ...

Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...

Ти водѝ ме, водѝ ме, водѝ,
босоноги вървим, сред тревите,
няма днес, вчера беше преди,
а в очите ни смисълът скрит е.
И цветята са земни звезди, ...

Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...

В тъмен свят, студен без никой до теб
какво ли струва едно удовлетворение - нищо и всичко
какво е Йерусалим в Небесно Царство от пуста степ
не разбулено съмнение с мотив е нито
Светлината лед е LED, дразни, лъже и прикрива ...

ДЕВЕТА ГЛАВА
ЕПИЛОГ
САЩ, Флорида
На християнското гробище в град Клиъруотър имаше целогодишно добре поддържана зелена растителност.
По централната алея вървеше една жена на средна възраст. Тя беше се облегнала с двете си ръце на рамената на дъщерите си и бавно пристъпваше. Зад нея ходеше висок мъж с ...

В „доброто старо време“ ядеше клано три пъти на ден.
Покръстен бе в защита на животните и почна по два.
Издигнаха го за председател на дружеството и вече по един.
За мръвка не е пас,
но даже до захлас, ...

НОЩЕН ПЪТНИК
Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,
да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.
Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –
вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин. ...

Той се появи тогава, когато със сигурност не исках никой в живота си. Всъщност, не исках нищо друго освен да си стоя в редовното депресивно състояние. Не исках да чувам никого, а още по-малко исках да се срещам с хората. Особено със щастливите хора. Те винаги ми напомняха затова, което ми се искаше ...

Боже, знам че Ти ме чуваш! Моля те и днес, към мен се обърни за да мога отговор на въпроса си да получа! Не знам, как и по какъв начин ще ми отговориш, но все пак ще го задам, а Ти както прецениш ми отвърни!
Къде изчезна любовта? Защо не я виждам на света? Искам да разбера, защо хората я замениха с ...

Колко малко познаваме себе си,
а се мъчим да бъдем добри,
като се правим на птеродактили
или просто на маскари.
Увълчиха се душите ни. ...

Миг първи – Среща
Срещнах те случайно,
ти не ме подмина.
Бързо се оказах
в рамка на картина. ...

Днес съм щедър, намигам на всеки
без значение мъж и жена,
който срещна по тези пътеки
по които вървя ли, вървя.
Дамите се усмихват и кимат, ...

" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...

Танцувам аз ламбада със мадама.
Повярвайте ми – лошо няма!
Но, двама трима гледат ме на кръв...
Навярно,че поканил съм я пръв.
Те не умеят да поканят дама, ...

Отвсякъде настъпваха чакалите.
Надеждата разкъсваха с очи.
Тя мяташе се в дивото реалити,
детето си невинно да спаси...
Лятото дойде и от гнездото ...

Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...

Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...

(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...

Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи: ...

Великите несгоди
са на пътя на истината.
Илюзиите често са красиви,
а безвкусицата – сладка.
Ценното е рядко, ...

И аз нося сърце и душа
и искам, да бъда обичан!
Не съм безгрешен и аз греша,
но още на звяр не приличам!
Отново се върнах във вкъщи. ...

Последни я, красива е, нали?
Ангел слязъл от небесни висини,
орисал я – цял живот да бори всякакви беди.
Преди да тръгне, целунал я дори,
но ангелското му сърце не спряло да кърви. ...

На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност. ...

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...

Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...