Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...

Загубих се - никакъв знак,
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...

Война е всичко в този свят - война е!
И който мисли иначе се заблуждава.
Война е вярата, която надделява
или триумфът стигнал апогея.
Война е любовта, дори най-нежна, ...

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...

Любов пулсира в ритъм на соната
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...

На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...

I. Смъртта на Патриарха
Бе все същият синоден тим
и след Максим.
Ала сега,
стана новинарски хит ...

Когато нямате свой план, изпадате в нечий чужд. Който неизбежно ви свива, смалява, обезличава. Докато накрая изчезнете съвсем. Като личности, народ, култура, нация, държава. Поради проклятие на географията, в което чуждата сила съзира възможност. Да ви оглупи. Толкова дълбоко, че да мислите, че е як ...

БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...

Щастлив бил Хасан бей.
Воювал в Кримската война. Останал жив. Млад бил в тази война.Воювал смело като билюкбашия*.Войната свършила благоприятно за турския Падишах*. Хасан бей бил възнаграден от Негово Величество с поземлено владение в Горна Тракия.
Животът бил пред него!
Българската рая в имота му б ...

В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни. ...

Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...

Година 1967……Младежката символика на поколението.
Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечели ...

ТЯ, ГОРДОСТТА
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...

Да ме беше потърсил в тревата
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...

Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...

На връхче на игла събрах
тъга и радост. Ум – за плява.
Сърцето уча да прощава,
не греховете. Не е грях,
че ти си земен. Аз? Ще бъда. ...

Онзи ден, по Първа пролет,
грабнах старата шейна
и заминах във Пампорово
да се спускам по леда.
Взех със мен една другарка ...

МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...

*
Търпението е добродетел в някои случаи, в други е проява на малодушие и липса на себеуважение.
*
Несвободата е правенето на нещо по принуда.
* ...

Молитва
Господи, дари ми здраве,
другото ще си го купя!
Господи, не ме оставяй
да те моля за сполука! ...

Червилото ти огнени печати
по тялото ми пътя ти бележи,
по който води те страстта ти
насочвана от моите копнежи...
И всеки е бленувана реалност ...

Аз зарових
любовта ни
в пръст, попила сто сълзи.
Плаках, молих
съвестта ми ...

В деня на прошката ви представям
Мед и кръговрат
Не искам да слушам,
да споря
за всяка глупост, ...

На простаците
„Докато мълчи – минава за умен”
Как трудно е,
да си умен
сред ...

Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...

Неистова прошка шепти в сиво
насила или спонтанна
смазана от очи
раздираща към съдба
Консонанс откровен ...

Какво се случи? Май голяма драма?
Бавачката ти взе че абдикира?
Я стига - тя е сурогатна мама,
минаваш просто от коняк на бира.
А дал ти Бог (и още да ти дава!), ...

СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...

Таа, значи, ето вече време е дошло!
Достатъчно седях сама и в мрака!
Метлата стягам с реактивното витло,
два-три парцала, аз и котарака,
поемаме където вятър отнесе, ...