2024г.

Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...

Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...

Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...

ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...

Ежедневки 104
1. Маскирах се, като истината... и ми лъсна задника и другата анатомия...
2. Не вярвам в никого... но имам доверие на всички...
3. Избрах си пътя... и тръгнах в другата посока...
4. Изгубих си мисълта... но не усетих липсата й... ...

Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...

Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал ...

Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...

В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...

Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...

Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав! ...

В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...

Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата, ...

Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...

По-лесен е животът с добрите хора,
те карат те да полетиш
и някак лошото в злите хора
с усмивка да заличиш.
Какво губим като помагаме? ...

Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...

ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...

Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...

Остани. Недей си заминава,
да отпразнуваме и този миг сега,
да те погледам – бедна, изоставена
и тъжна, като никой път така.
В миналото ти недей се рови ...

Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...

Разказ по легенда
Над скалите се процеди бледа пурпурна светлина, която обагри дърветата. Слънцето бавно пълзеше нагоре. Селото беше тихо, само тук-там се чуваше лай на кучета, в два-три двора пропя ранобуден петел, някъде се чу и шум от някаквa дребна "семейна" разпра между кокошки...
Вениамин още ...

БЯГСТВО В ГРАНИЦИТЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
На минаване призовах спомените,
и без оръжие и омраза тръгнах по пътя към крепостта,
построена между вода от пяна. И мечтите ме бият, ...

МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...

Тук днес
тръгва си и бърза да замине
винаги съм там
за теб и мен
да прочета историята на лъжите ...

Всичко се движи като на лента,
един непрекъснат филм с ярки цветове.
Животът ми е като шепа вдъхновение,
дори и без крила, летя със сърцето.
Прегради не виждам, ни сълзи, ни мрак, ...

Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...

"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...

Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше ...

Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...

Аз също бях лирически герой,
отхвърлен и от чужди, и от свой.
Защо във огледало да се вглеждам?
Там, може би, и над стоте изглеждам.
С момичета съм бил и ще съм пак. ...

За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...

На по-малко от 100 км. южно от Багдад, на брега на река Ефрат, се намират останките на древния Вавилон. Сегашният му облик, белязан от безкомпромисния ход на времето, не e в състояние да разкрие блясъка на онзи внушителен център на някогашната велика империя, но въпреки това името Вавилон съвсем не ...

Ясното лятно небе
до хоризонта протяга снага
там цопва в топлото море
и хуква да целуне брега.
Към сушата вълни игриви тичат, ...

Не мога място да намеря,
не мога да се примиря,
че тръгват космос да катерят,
а немогат да вървят.
Че има още болни, гладни, ...

Грешен ли си?
Греша ли и аз с тебе така-
Че заобичах грешник като теб?
Че видях в очите ти не нежност,
а ласка, ...

Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...