Високо, високо, там във небето,
перести облаци по гърба му лазят
и ласките лунни, предвидени за полето,
със небрежност на палавници безсъвестно газят.
Лице красиво във нощта тъгува, ...

Сякаш те взимам назаем от някого,
а после не мога да спя.
Уж съвестта си отдавна съблякох,
а пак ù търпя наглостта.
Сякаш ме чака някой в дома ми ...

Аз пътувах. Ти пътуваше.
Аз бях с къса коса. Ти беше с дълга.
Аз те гледах. Ти ме гледаше.
Аз бях с черни очи. Ти беше с кафяви.
Аз си мислех за теб. Ти си мислеше за мен. ...

Ще те преболедувам като болест.
Ще те изтрия като грешен ред.
Ще те отричам като орис.
Ще се стопиш във мене като лед.
Ще те забравя като непотребна ...

Корабокрушенци
Живея на острова на мълчанието и самотата.
Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.
Кораби минават,
изпълват хоризонта и отнасят красотата. ...

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...

Есенно...
Безлико, Слънцето крачи
в небето
зад Облак -
обронил глава ...

СИРОМАШКО ЛЯТО
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина. ...

По мръкнало озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват ...

- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...

Аз тайничко надявах се
да се върнеш и да чуя:
- Сгреших, ти бе за мен...
единствена ще си!
Дойде и този ден... ...

Необятна тишина
е в твоето сърце -
космична неизвестност.
Вселена,
планета, ...

В морето на живота няма затишие,
щом плаваш на кораб от четиристишия!
Често морски бури с ярост те връхлитат,
но... брегът за тебе няма да попита!
Нейде, без посока, времето тече! ...

Скъпо мое сърце,
извинявай за причинената болка.
Ти гореше в буен огън
толкова време подред.
Усещах парещите ти сълзи, ...

Обичам, когато съм с теб
и мразя, когато те няма,
аз сядам пред листа смутен
балада да пиша, за двама...
Темата всъщност е тя, ...

Забравиха те,
изоставиха те,
а приятели наричаха се…
празни думи,
празни обещания. ...

Здравей, приятелко любима,
и сбогом казвам ти.
Нали така избра си, мила?
За приятелство недей ми говори.
Върви си с фарса от нещастни думи, ...

Денят се кани скоро да си тръгне.
Раздава си последните усмивки
и обещава утре да се върне.
А аз живях ли? Бях ли днес щастлив?
По улиците пъпли суматоха, ...

Парадокси по нашенски
(предизборно)
От 1989 г., на гърба на народа, в България все се правят някакви политически и управленски експерименти от някакви хора, или някакви партии, с някаква скрита цел или срещу някаква явна изгода. Всичко обаче е "в името" на някаква полза за народа и държавата.
Изреди ...

И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

Sting & Eric Clapton - It's Probably Me
If the night turned cold and the stars looked down
And you hug yourself on the cold cold ground.
You wake the morning in a stranger's coat,
No one would you see. ...

ЛЕКА НОЩ!
На Залез слънцето преваля...
И бърза есенната нощ!
Денят седлото бавно сваля...
Светът си казва: - "Лека нощ!" ...

Накара ме да загубя думите си и ума
и после тръгна да си отмъщаваш
за това, че се опитвам да изтрия нея
от спомените ти като със гума,
но не ми се получава. ...

Чудесно е, щом завали!
Земята жадна е. Попива.
Огледай се! Пелин цъфти
и есенно гори коприва.
Очи ти трябват, не слова. ...

6. Найден
В началото на 50-те години животът в София не беше лек. В циганската махала на ул. Татарли беше още по-тежко. Трудно преживяваха, гладът, мизерията, недоимъкът ги моряха ежедневно. Нямаше нито какво да се краде, нито пък кой да даде милостиня на професионалните просяци, които в мирно време ...

Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструменти ...

Днес повярвах -
всичко свърши…
Едно зелено клонче
в мен
се прекърши. ...

Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища са наникъде,
останал е с теб само вятърът. ...

Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...

Две души почернели.
Две сърца изгорели.
Две тела уморени.
Двама души сразени.
Търся отговор пак. ...

Безкрайно лицемерие, фалшива мъдрост
прозират в твоите слова,
като хиена, дебнеща поредната си жертва,
редиш лъжа и пак лъжа.
Затуй как истинска и чиста ...

Поглъщат страстите
най-светлите ни чувства,
от дъното мътилка грабват
със всичките горчивини.
А може би ни е потребно ...

ДНЕС, СЛЕД ДЪЛГА БОРБА СЪС СЕБЕ СИ, ПРИЯТЕЛЯТ МИ, ГЕОРГИ КОЛЕВ, СЕ ОЖЕНИ
Ех, Гьорге, Свети Гьорге, стари харамийо,
с бойното си копие набучи не змеица,
а най-чистата от всичките Марии.
А сега – мъчи се! ...

Есента смирено,
със стъпки кадифени
Есента смирено,
със стъпки кадифени
в моя ден полека влезе ...

Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...

Бях различен, бях срамежлив,
чаках любовта, бях търпелив,
намерих я, но съм страхлив,
страх ме е да съм щастлив...
Нищо друго не мога да направя ...

ДЖВАЧКА
Нито зъби, ни протези –
сал пишуркащи набези…
Где да си държа езика?
Джвакам дъвка “политика”!...