През отворените прозорци влизат слънчеви лъчи,
проблясват в светлината моите сълзи.
Изгарят в душата ми милионите щастливи дни,
всички усмивки, на теб подарени.
С лятото и надеждата си тръгна, ...

Крясъци на гларуси
разкъсват тишината.
Вълните им пригласят
достолепно.
И пясъкът проскърцва ...

Остави ме да дишам!
Да избягам отвъд
и на воля свободно да тичам!
Остави ме да плача,
да се смея силно. ...

Пътят ми. Кръстът. Надеждата.
Септемврийският зной. Самотата.
Събрано във шепа очакване - прежда -
за студеното шал и приятел.

Днеска моят син се върна,
с много обич ме прегърна,
падна той на колене,
целуна двете ми ръце.
Години много преминаха, ...

Твоята студена нежност ме привлича,
и начина, по който грубо с мене се държиш,
но всеки поглед мой те разсъблича,
можеш ли и този път да устоиш?
Колкото и да те гледам в очите, ...

Една държава независима,
прашинка просто за света.
Днес тя в Европа интегрирана,
съборена е пак в калта...
Война на пътя и в квартала. ...

... есенна тъга
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница ...

Мълчиш
и с всеки миг
Светът се срива.
И само вярата,
че се усмихваш ...

...Alone
I gave you my soul
You left me dying
(Freezing in the cold wind that screams through
the silence, in the barren wastes of my heart) ...

Винаги съм се питала един и същ въпрос: "Кое ме отличава от останалите?"
И да ви призная, така и не намирам отговор на това. Веднъж някой ми каза:
"Ти не си виновна за това, което си, но цял живот ще носиш товара!" Не бях съгласна с това или не исках да се съглася, защото ако мислим по този начин, н ...

Ели Зарева
Добро утро, моя любов съвършена ,
от утрото по-свежа дори!
Кафе ти приготвих и чакам те тихо,
жадувам за теб от ранни зори. ...

Когато бързаш към вкъщи,
но знаеш, че никой не те чака.
Когато се качваш на влака
и няма кой за чао да ти помаха.
Когато слънцето грее, ...

Не се продава кожата ми. Трудно
до някаква цена ще го докараш,
защото зная колко струва
рамото на верния приятел.
Не онзи, с мене поделил трапеза, ...

Когато
се разтварямв здрача синкавна отминаващ тихо
летен ден,когато - сама
в нощта дълбокапотъвам,а звездопаден дъждвали над мен -тогава, онемялаот красотата им
неземна,душата пише звездни стихове,окъпанив любовна нежност... ...

Разбивах се във твоята скала,
от търсене на липсваща опора!
Гравирах ти по склона любовта,
в задъханата делнична умора.
А ти ме приютяваше насън, ...

На моята мечта!
Стремя се все към теб, но все не мога
да те достигна, за да бъда цял.
Един човек - ненамечтан останал,
един човек - без своята мечта живял. ...

В този град остаряваш от чакане,
за да стигнеш от точка до точка.
Тук религията е Надцакване -
с нея свършва денят, с нея почва.
Всеки мутра забил е във вестника ...

Той не носи халка,
но е страшно обвързан,
не целува ръка,
вратовръзки не връзва.
Не облича костюм, ...

Аз сега на теб говоря;
всяка дума пълна е със пламък.
Но гранитните стени няма да съборя -
гледаш ме с очи от камък.
Гледаш ме със поглед празен. ...

Есенни листа
Падат есенни листа
там във старата гора.
Вятърът ги гони, разпилява,
после на земята ги оставя. ...

Ако нямаш какво да кажеш, но те гони логорея,
брато, не се коркай, и аз съм от тея.
И не мисли, че съм на някой пъдаря...
Просто продаваш краставици на краставичаря.

Ти си този, когото понякога търся, изпълнена с радост,
но намирам обляна в сълзи,
Ти си същият онзи, ти – моята младост,
извор, закрилник на мойте мечти,
Ти си пътят пред мене, ...

Река от амарант
Попита тихо как живея.
С очи пресътвори звезди.
Огнище кротко нареди –
не ме остави, чужд, да крея. ...

Не ми говори за бъдещето, защото не вярвам в него.
Не чертай планове и не обещавай.
Друг мина преди теб и ме наказа.
Наказа ме, задето вярвах.
Задето се борих. ...

Като закон е - джамът ми отворен,
а зад джамлъка - земните пътеки...
Боде очите Месецът отгоре,
а Млечен Път е все към теб потекъл...
По него бродят нощем мойте думи ...

Всички можем да мечтаем,
ако спомним си, че сме деца.
Всички истината знаем,
ако мислим със сърца.
Всички можем да обичаме, ...

Когато бях малка, бях точно като обикновените момичета. Мечтаех да съм принцеса от приказките и когато порасна, да срещна принца на бял кон.
С времето осъзнах, че не искам да съм принцеса и не искам никакви принцове. С времето осъзнах, че да си принцеса в реалния живот изисква безчувственост и безра ...

Възпяват те поетите,
когато още цвят си неразлистен,
когато на бял кон вятърът те вее,
когато си самото обещание,
загадка и въпрос неясен. ...

Колко пъти щe слагам край?
И колко пъти краят няма да е "край" ?!
Връщам се съвсем в началото,
може би, за да спася изгубеното
доверие... но предателството ми тежи ...

Само днес тъпчи ме, позволявам,
нямам сили да се съпротивлявам!
Удряй, груби думи говори,
раната все някога ще се затвори!
Не искам отговори на "Защо?", ...

Орис
Трите влъхви - три съдници,
спорели над пеленак:
- Да е хубав кат' момиче!
- По-добре да е юнак! ...

Брътвежът на времето
Листата споделят в полъха
„аз бях”
„видях”
„почуствах”. ...

Цяла нощ
светкавиците
плющяха
по гърбовете на облаците.
Лъскавите им черни задници ...

Някои, за да живеят, искат
усмивка, целувка, прегръдка, признание.
Дори без самосъзнание.
И без да носят послание.
А ти прегърни се сам със своите ръце. ...

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

Внучката
Дойде си внучката… едва познах
детенцето от преди две години.
Пораснала, забравила езика.
Забравила най-близките роднини… ...

Пърхайки с мокри ресници, през плач
ти ми разказа как снощи, далече
в свойта летяща чиния по здрач
те обладало зелено човече.
И в подчертан еротично аспект ...