На Оги
Ще погаля клепачите с устни,
вътре, в синята нощ.
Ще погаля косите ти с устни,
тихо, в тихата нощ. ...

Гладен си, казваш....
Не за чувства, емоции -
за едно тихо разказване
на сбъднати нощи.
Гладен си - виждам. ...

Спри. Не си отивай,
единствена моя любов.
Спри! Обърни се,
виж моя зов.
Но ти не се обърна, ...

Да можех да бъда ангел...
Невидима... щях да те гледам
и да те пазя...
Без да ти преча!
Да можех да бъда невидима... ...

Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...

Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...

Индигото на столичната вечер
копира върху облачния фон
зловещаща стрела на минарето,
забита сякаш в купола на храма
"Света Неделя". ...

МОЛИТВЕНО
Затънала като в зловонно блато,
гъмжащо от инсекти и малария,
Господи, не заслужава тази участ
святата за всички ни БЪЛГАРИЯ!

ДЪЖДОВНА НОЩ
Мокро, хлъзгаво, кишаво...
Бръска! В локвите - жаби.
Плюя. В устата ми - тричаво.
Шибат дъждовните саби. ...

С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня ...

Той стъпваше тежко, в калта.
Понапълнял с годините.
Бозайник хоботен.
Потомък на мамути и мастодонти.
За него Африка беше родна стряха. ...

Императрицата
..............................
Комично е да молиш дама като мен
от трона си да стане, за да те целуне.
Страстта изгаря, казваш, твоя ден, ...

Обхванат от скука в горещия ден
аз спор анонимен подхванах
и всеки случайно изпречен пред мен
изпращах в рогата на дявол.
Но ето, отнейде се мярна отпред ...

Белое безмолвие
Все года и века и эпохи подряд
все стремится к теплу от морозов и вьюг.
Почему ж эти птицы на север летят,
если птицам положено только на юг? ...

Jessie J - Nobody's Perfect
When I'm nervous I have this thing yeah I talk too much
Sometimes I just can't shut the hell up
It's like I need to tell someone anyone who'll listen
And that's where I seem to fuck up, yeah ...

Молитва
Поредната мечта, която никога няма да се сбъдне,
само за да допълни нещастието ти.
Поредния живот, който отнех от теб.
Подарък, който да добави още към болката и страданието ти. ...

Аз Лора съм
във плен на тъмен блян.
Наведена над следващо
писмо -
и стон и зов ...

Ти ме питаш защо тъй сърдечно
се усмихвам, наблизко смълчан.
Нека друг на ухо цяла вечност
да ти ниже изтъркан гердан.
Нека друг счупи крехката стомна ...

Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо ...

Всеки ден едно и също,
всеки нещо прави.
Дните са едни и същи
- лесно се забравят.
Но когато дойде вечер ...

Родена бях.
Но вече съм различна.
Дълбоко потопена в сивото море на пустотата.
Прерязани криле и студ.
Мъртвешка тишина - безизразни очи. ...

Ако искаш чуден път,
не чакай век и
половина.
Направи си сам-
самичък магистрала, ...

Колко струва животът ми:
дългове
грешки
посоки объркани
малки радости ...

Не исках да видиш тъгата по лицето ми,
затова маскирах го с фалшивата усмивка.
Не исках да чуеш тъжния бийт на сърцето ми
и забих му инжекцията с адреналина.
Не исках да видиш сълзите в очите ми, ...

През гори, поляни,
дето мина,
все се взирам
да намеря
тази детелина! ...

Сутрин се поглеждаш в огледало,
не се заблуждавай, че времето е спряло.
От феята на нощта ти отсрочка изпроси
да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.
Засега бръчката на челото е незабележима. ...

Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...

ЖАЛКА ЗЕМНА ДУША
Жалка, земна душа, движеща наште тела,
Бог ни тъй отреди, да се борим
с нея през земните дни.
От нас зависи сега, кой ще спечели ...

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...

Не съм разговорливото момче,
което вън обичаше да бяга.
Сега ме мъчат само думи две,
но ги мълча и гърлото ме стяга.
Почувствах да ги кажа, но се спрях. ...

И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...

ПРИЗЕМЯВАНЕ
И не кацат неродени птици даже
в празното гнездо под лявото ми рамо.
Буря безнаказна не опитва да подклажда
от жарта ми пламък. Види ли ме – се снишава няма. ...

Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...

Всеки ден по мъничко умирам...
Сърцето на парчета се разкъсва...
Да мразя себе си - не спирам!!!
Но как от себе си да го откъсна...?
Виждам го - не се усмихвам, не говоря... ...

цветен е денят с този
пикник
вкус на гора - уютно
гостоприемно място
с планинска вода - ...

Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.
Тя криела във себе си следи
на пенести вълни от морска грива.
В ръцете си я взело едно дете ...