Мисля си нощем
кажи ми, кажи ми
още ли шепнеш моето име
не мисля
не вярвам ...

Автожалейка
Изчезнаха моите „Ума“ и „Дума“,
снега на забравата щом заваля.
По-късно разбрах, че някаква гума
размазала „Ума“ и „Дума“ с тъга. ...

Обичам те лято, обичам,
а поводи - толкова много,
свободна в полето да тичам,
да падна в ръжта в изнемога,
в сеното да спя под звездите, ...

С непохватен жест на малко дете
Времето чашата си е разляло,
на хиляди капчици пред мен се разбиха
цифрите на стройното му тяло...
Вероятно някъде, в другия край на света, ...

Тъжно ми е, че те няма,
но когато те има,
те няма до мен.
Тъжно ми е да те обичам
в друго измерение, ...

Жени се снимат с кучета и котки...
И снимките им в интернета плуват...
Любимците лежат във скута кротки
и често на заспали се преструват...
Жените пък не искат да заспиват - ...

Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.
Пясъка в морето аз ще преброя, ...

Наближава 11 вечерта... летният вятър тихо разхлажда нощта. Навява онова съблазнително чувство, което носи мракът, криейки всичко, което денят не позволява. За повечето хора е поредната вечер, в която се прибират в домовете си, за да си починат от дългия работен ден. За тях двамата обаче това беше м ...

Перонът мери
с римувани минути
електричката.
VVV
Възкръсват рими. ...

Това, че телефонът ми често звъни
не значи, че заема твойто място -
сърцето ми от липсата скърби,
защото след звъна остава пусто...
Гласът в слушалката просто боли, ...

Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч, ...

Освободена
и без да съм свободна.
Още обичам.
Живея още,
съществувайки чрез теб. ...

Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава! ...

То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...

Ако не е любов!
Ако си тук, за да си отидеш скоро,
ако търсиш при мен единствено забава,
по-добре отиди си, докато е още време!
Ако не си дошъл, за да зашиеш ...

Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки ...

Телефон
Телефонът иззвънява,
тръпката дали ще се обадиш остава,
всяко твое позвъняване е радостен вик,
а не монолог на политик, ...

Не искайте от мен всичко и ще ви дам повече!
И сред вегетарианците има страшни прасета!
Хората изискват от теб неща, които се страхуват да направят сами.
Повечето хора не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.
Можеш да застанеш на Пътя на Истината, но не можеш да я спреш. ...

Така се случи.
Връхлетя ураган
и разплака живота ми.
В спокойното изцъклено око
гледах на двама ни филма. ...

Застанал пред горящата камина,
на фона на скърбящи свещи,
пред огъня сърцето ми застина,
за разлика – сълзите са горещи.
Душата ти дали се скита глухо, ...

Скръбта размахва брадва безобразно смело.
Сече, руши, а може би така твори -
отвън залоства ловко всичките врати,
а вътре, сгърчило се неумело,
раненото ми аз кърви, кърви, кърви... ...

Падна старата корона
и превърна се във прах!
Май умира шампиона,
който всяваше ни страх!
Падна мъдрият ни цар ...

Малко слънчево зайче с топчест смях ме събужда
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие, ...

Понеделници, вторници... петъци... След празни недели.
Шумотевица, глъч, детска врява, безкраен купон.
Тя е там. В тишината. Говори с минутите спрели
и стои, и те чака, и те търси в измамния свят.
Тя не моли, не вика, не трябва пред никой да плаче. ...

Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...

Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...

Докога
Докога ще откривам в очите ти
топъл пристан в дъждовни недели?
Докога ще се боря с мечтите си -
сенки за плам зажаднели... ...

Денят на спусък щом увисне
и се изтреля във сърце на залез,
и дългокоса нощ се спусне
със цвят на тъмен абанос.
Kато видение ще дойда ...

Аз цял живот със болести воювах,
но себе си не отървах от тях...
И все на многознайко се преструвах,
но с триковете само не успях!...
Завърших "Павловската медицина", ...

Вчера, в 9 часа сутринта,
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...

Стих
Премина.
Като полъх.
Не е трябвало да те запомня, щом те пуснах във безкрая.
Спирка. ...

Да не заспивам до зори
ми се сполучва все по-често,
полянно да броя звезди
и да си спомням стари песни.
Да слушам как конете хрупат ...

ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС БОЖИ
Потъпкаха гласа народен – гласа божи
самозвани господари и велможи…
Не им се вярва, че не са призвани,
че не са от бога те избрани, ...