Веднъж, как станало, не знам,
но Царят Лъв потънал в срам,
когато ужасен разбрал,
че е до кожа оголял
и, че гривата му гъста, ...

ВЕЧЕР, КОГАТО...
Вечер, когато си лягам,
мойта си молитва шептя:
"Слънчице, аз те обичам!" -
тез галени думи редя. ...

Наказвам те с Любов -
жестока и тревожна.
И търся смисъл нов
във чувства невъзможни.
Наказвам те, макар ...

НЕДЕЙ!
Защо ти искаш да я детронираш?!
Тя още е царицата за нас!
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш! ...

Искам аз гарван да бъда
и крила в нощта да разперя,
да се слея тихо с черното,
на мрака да стана вестител.
Искам да ти нося кошмари, ...

С тебе сме есенни,
матови,
заедно.
И ни е хубаво.
Вятърът, ...

Мечта у дома
Радостно щастливо
Задружни чувства
Магически сили
Морална дилема

И стига само един път да изпиташ истинска болка,
за да станеш неуязвим.
Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.
И тази болка да не можеш да я определиш - ...

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

изпод гуглата
снежна главица вири
пролет се буди

Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...

Сама съм... в стаята във къщата -
без малко щях да кажа "У дома"...
Но не е ДОМ това, в което
почувствах се съвсем сама....
Да... празно е... ...

На татко
Бях птица в съня ти.
Така ми разказа.
И си ме учил как да летя.
И каза, ...

Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...

Разиграват съдбите ни на рулетки
разни измислени типове
с пращящи от манги банкови сметки
и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.
Ние сме невзрачни пластмасови пулчета, ...

Земята си отмъщава
за отношението нечовешко,
Земята предупреждава
за глупавите ни грешки.
Вървим към самоунищожение, ...

На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...

На един другар-злобар,
бивш Партиен секретар.
НА ЕДИН...
И той се плаши като слуша, дето
инфаркта удрял все там - ...

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

На майка ми...
Не мога днес да не започна, Мамо,
с таз дума истинска - ПРОСТИ...!!
Прости, че мислих се за тъй голяма,
нали съм майка, тъй както беше ти... ...

Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...

> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...

Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо, ...

Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета, ...

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...

Аз съм твоето скрито лице
и сълзите, с които си плакал.
Аз съм всичко, което не е
част от шумния весел спектакъл.
Тайна слабост съм в твойта ръка ...

Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.
Макар да ме гониш от своята стая, ...

Моя Родино - китна градина,
пълна със цвят, с аромат!
Кипнала
като есенно вино,
пълна със плод, с благодат! ...

Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...

И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел, ...