Един приятел страдаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
Един приятел, когото късно, може би, открих...
При един приятел днес нозе присвих... ...

Цъфнаха вече лалетата
и вятърът се заигра с мелниците,
зелени са и полетата,
по-неусетно минават делниците.
Пробужда се бавно светът, ...

Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже ...

Обичай дълбоко, обичай страстно,
така както винаги ти си могла.
Освободи се от веригите -
махни стените, поставени
от теб и само от теб, ...

Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им ...

Ако тебе съм търсил във мрака,
значи тайно за теб съм копнял.
Ако теб все сърцето е чакало,
не съм аз напразно живял!
Нима има любов неочаквана, ...

Понякога, когато съм сама
и искам да съм някъде до тебе,
измислям си, че мога да летя
и да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда ...

Светът се намръщи -
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и атомна лава - ...

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла, ...

До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам... ...

ПЕПЕЛ
Гръм разцепва тишината,
руква черен, кървав дъжд,
скрива светлината на луната,
носи мъка, неведнъж... ...

Рубинен цвят, кристален звън,
следа по устните остава...
Доплували до сбъднатия сън,
опитваме поредната забрава.
Отпий от устните меда – ...

Стихче *
Това не е твой проблем,
просто имам нужда да те съзерцавам.
Аз не съм толкова методичен,
просто съм пристрастен към любовта ти. ...

Сила
Никога не отлагай да приемеш
капка съпричастност,
за която хектари земя жадуват.
Да намериш дома си, щом ...

Усмихвам се, дори отвътре да умирам.
Усмихвам се, дори когато ме боли.
Усмихвам се, дори и сълзи да напират.
Усмихвам се на миналите дни.
Усмихвам се, дори когато падам. ...

Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...

Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...

Когато тръгнеш си от мен
и аз за тебе съм далечен.
Пак ще идвам в твоя ден,
и ще бъда в твойта вечер.
Когато тръгнеш си от мен, ...

В самотните нощи сънувам,
че спя върху нечие рамо
и нечии устни целувам.
Това са ми сънища само.
Щом съмне и пак самотата ...

По улиците на живота ти вървя
и срещам сивите олющени стени -
разбити в алкохол и грях сърца,
изгубените ти на вятъра мечти.
Пак тропаш, просякът на суета, ...

Самотно е навън,
тихо и спокойно.
Огън в камината гори.
Две сенки огънят огрява,
Две сенки - сливащи се в едно, ...

Отрова си, любими, а аз съм наркоман
с единствено упорство за следващата доза.
Светът ми е прашинка и пак е пре-голям,
когато си микрон с фатална диагноза,
когато и да дишаш, не значи, че си жив ...

БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...

Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...

На хълм
кръгъл като череп
- център на света -
откъснах ябълка
и подарих ти ...

Седя и не очаквам нищо.
Да, понякога настъпва и такъв момент.
Човек винаги е зареден с някакви очаквания. Очаква да свърши зимата и да настъпи пролетта. Очаква да срещне приятел, с който да може да сподели мисли и терзания, което не би могъл да направи с никой друг. Очаква да му вдигнат заплатата. О ...

Ти ли си това, или моята мечта?
Сънувам реалност, а може би сънувам в реалността.
Всичко си ми Ти и от това ме боли...
Какво?
Искаш от мен да плача, да ридая, да крещя, ...

- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...

Чужденецът в мен (есе)
Колко чужди можем да бъдем сами на себе си? Така, както хората около нас и взаимоотношенията ни с тях понякога са непознати, можем ли да усетим по същия начин и чужденеца в самите нас?
Замислям се конкретно върху моята личност и откривам, че много често не знам какво представл ...

Ученикът попитал учителя си какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...

Имало едно време един борец. Той бил най-умният сред безмозъчната сива маса от мускули и вратове. Знаел наизуст номера на GSM-a си, както и няколко крилати фрази като: “Ще те изкеча, бе, брато!” и “Ела ми, бе, китко недолюбена!”. Върхът на върховете, гениалната умопомрачаваща мисъл, родена от негови ...

Уморих се да ме боли
Болката загнездила се е в окото ми,
приела формата на неизлята сълза
и не иска да излезе - сили няма вече
и гложди ми в погледа като треска. ...