Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
Да знаеш…
🇧🇬
Да знаеш, двама братя в небесата има,
те носят на света ни своята красота,
даряват на живота ни усмивка,
с лъчи от течно злато обливат ни деня.
Единствено безмълвието е достойно ...
Погледът му се стичаше по нея. Бавно изучаваше извивките на тялото ù. И макар че виждаше това, не ù пречеше, даже напротив - забавляваше я. Поемаше дима от цигарата в уста и видимо се усещаше насладата ù от това. По филтъра оставаха бледи, кърваво червени следи от червило. Гъста мъгла скриваше лицет ...
Научих се... в трудностите да се боря
и щом не съм права, да не споря.
Научих се... емоциите си да овладявам
и препятствията на живота да преодолявам.
Научих се... с усмивка всичко да приемам ...
Е. Зарева
Ще спукам всичките балони с две ръце,
а розите ще ги разкъсам на листета,
ще викна с пълен глас от все сърце:
Обичам лятото и пак съм на диета! ...
Полудяха пръстите на вятъра среднощен –
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети, ...
Виконтът, все така млад и небръснат, беше попаднал във водовъртеж, като често изпразваше мастилницата, гонейки жИВОТА и нерядко гонеше Живота, изпразвайки портфейла си. Водовъртежът му създаваше световъртеж и гадене, затова той вземаше хапчета против морска болест и рестото си в малкото случаи, в ко ...
Ти върна усмивката на лицето ми,
която отдавна бях си загубила.
Ти накара отново да бие сърцето ми,
сякаш от дълбок сън съм се събудила.
Когато съм с теб, по-силно от слънцето грея ...
( В отговор на стихотворението "Инцидент"
от 21.07.2011г. на Николай Начев - niton )
..."Романтиката е сега в моторите,
които пеят по небето синьо"...
Н. Вапцаров ...
Дълбоко в очите ми се отразява целият свят, за който мечтая. Свят, събран в една-единствена дума, в един-единствен човек, а именно ТИ!
Дълбоко в очите ми можеш да съзреш мен самата. Мъничка, ранима и грешна, защото човекът, който виждаш да стои насреща, усмихвайки ти се, прочитайки в гласа ми, че ви ...
Като сега. Спомням си, че ти замина за Лондон “при децата”. Тръгна набързо. Не ми позволи да се сбогуваме. Толкова много работа имах, че като че ли си отдъхнах: “Ще мога да свърша много неща” - казах си бодро аз.
От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. ...
Стърчат огромни борове над мен,
кристален студ те реже като нож.
Бавно изпълваш гърдите си с въздух заледен
и чувстваш, че ставаш по-малко лош.
Скалите, извисени до небесата, ...
Основен капитал и преоценъчни резерви,
фонд "Резервен", само нерви!
Разходи за лихви, разходи за злополуки,
извънредни разходи и само несполуки.
Активи и пасиви - всички сметки се са криви! ...
Пътувам... и аз не знам накъде, помня, че е свързано с някакво семейно събиране, но това е толкова далеч от моята същност... пътувам и знам, че посоката е грешна... не пътувам към себе си, а срещу... мразя този път, мразя и причините, поради които съм в прашния автобус... мирише ми на гадно, сякаш д ...
Понякога се чувствам много странно. Сякаш духът ми излиза от тялото и ставаме двама души, които се реят по света в две различни измерения, в напълно диференцирани времеви линии. Особено когато имам дупки в паметта. Това не се случва често, разбира се - веднъж на две-три години, а всъщност и по-рядко ...
Не ставайте, другари-господа!
Допийте чашите с червената отрова!
Отдайте се на пости след това –
за изборите тъй ще сте готови!
Дояжте всенародната любов, ...
От залеза на дните си, ви багрим
постеля плетена от нежни длани,
та в тях очаквайки, да ви долюбим
със женските си ласки всеотдайни.
Понякога гребеме от вълните тайни ...
Знам, че някой на другия край на планетата
като мен буден в дългите нощи лежи.
Най-реално с невидими нишки оплетени,
две души се четат по безсънни очи.
Без стените излишни, градени от думите, ...